Румънски народни танци за камерен оркестър

В оригинал заглавието на сюитата за пиано от 6 кратки пиеси, която Барток създава през 1915 г. е „Румънски народни танци от Унгария”. Оркестровият вариант прави през 1917. В основата на този цикъл са автентични румънски мелодии, които композиторът записва през 1904 г. в няколко села в Трансилвания. До присъединяването ѝ към Румъния през 1920 г. тя е била част от Австро-унгарската империя. Затова впоследствие Унгария отпада от заглавието на произведението. В творческата интерпретация на фолклорните първоизточници композиторът съхранява мелодията и ритмичната структура, оживявайки пиесите със свои хармонични багри. Той е по-волен с избора на темпата: бързите танци прави още по-бързи, а бавните мелодии – по-бавни. Барток открива, че румънската народна музика е много по-богата в разнообразието си от унгарската, вплитайки музикалните пластове на различни влияния. Този относително затворен етнографски регион дава възможността да се проследят автентичните корени на местната музикална традиция. Съвсем различна от музиката, изпълнявана от циганските оркестри в салоните в Будапеща и Виена. Стимулиращо въображението му е не само мелодико-ритмичното богатство, но и чудните комбинации от местни инструменти като цигулка, селска флейта, гайда.  Първият танц Jocul cu bâtă (Танц с пръчки) записва с двама виртуозни цигани – цигулари. Мелодията на Braul (Танц в кръг) в автентичния си вид била изпълнявана на флейта, както и Per loc (Танц на място), който вплита характерната увеличена секунда на близкоизточната музика. Buciumeana (Танц от Бучум) звучи в по-бавен, пасторален оттенък, в сравнение с енергичния оригинал. Бързите Poarga Românească (Румънска полка) и Mărunțel (Ситен танц) увенчават бляскаво сюитата.

„Румънските народни танци” са най-популярният опус на Барток. Сюитата има и други аранжименти – за цигулка и пиано, за струнен квартет, за цигански оркестър, но те не са дело на композитора.

Минали събития



Какво търсиш днес?