Концерт за пиано и оркестър №3 в ми мажор

Бела Барток композира КОНЦЕРТ ЗА ПИАНО И ОРКЕСТЪР № 3 в САЩ, когато вече е тежко болен. Стилово той се различава от първите му два концерта за пиано – липсва виртуозността и ритмичната острота на характерния му музикален език. Концертът е посветен на съпругата му Дита Пастори, която е пианистка, специалист в интерпретациите на Моцартовите концерти за пиано. Това вероятно е повлияло на характера на клавирната партия, която е мелодична и изразителна. Въпреки състоянието си, Барток успява да напише Концерта без последните 17 такта. Неговият приятел Тибор Серли завършва произведението и премиерата му е на 8 февруари 1946 г. от Дьорд Шандор с Юджийн Орманди, дирижиращ Филаделфийския оркестър. Първата част – Allegretto, е в сонатна форма с ритмична начална тема и лирична втора тема. Частта завършва в тишината на елегична красива кода. Втората част –Adagio religioso, е едно от най-съкровените композиторски откровения. Крайните дялове са хорал за пиано и оркестър, който рамкира великолепна нощна музика – така композиторът отдава почит към един от любимите си композитори Йохан Себастиан Бах. Allegro vivace започва с по-бурно движение под формата на рондо с два контрастни епизода и удължена кода. Със своите ъгловати теми, ритмическо разнообразие, контрапунктично развитие и ярка оркестрация с включени ударни инструменти и бравурна партия на пианото третата част е най-характерна за Бартоковия музикален стил.

Минали събития



Какво търсиш днес?