КОНЦЕРТ ЗА ОРКЕСТЪР е едно от най-известните произведения на Бела Барток. В началото на 1943, докато изнася поредица от лекции по народна музика в Харвардския университет, крехкото здраве на композитора се влошава и се налага да му бъдат направени медицински прегледи. По време на престоя му в болница в Ню Йорк го посещава Серж Кусевицки – диригент на Бостънския симфоничен оркестър, който му поръчва да напише произведение в памет на наскоро починалата му съпруга Натали Кусевицки. Барток приема и създава Концерта за оркестър само за два месеца в курорта Саранак Лейк в северната част на щата Ню Йорк. Партитурата е завършена на 8 октомври 1943. Първото изпълнение от Бостънския симфоничен оркестър под ръководството на Кусевицки на 1 декември 1944 има огромен успех сред публиката и критиците.

Във връзка с концерта Барток предоставя програмен текст, което много рядко прави. Пише, че „общото настроение на творбата представлява, освен шеговитата втора част, постепенно преминаване от суровостта на първата и мрачната предсмъртна песен на третата към жизнеутвърждаваща последна част. Заглавието на това симфонично оркестрово произведение се обяснява с тенденцията му да третира отделните инструменти или инструментални групи по концертен или солистичен начин. „Виртуозната“ обработка се появява например в частите фугато от развитието на първата част (духови инструменти) или в подобен на perpetuum mobile пасаж на основната тема в последната част (струнни), и особено във втората част, в която двойки инструменти свирят последователно брилянтни пасажи“.

Концертът за оркестър е петчастен. Подобно на неговия четвърти и пети струнен квартет (1928 и 1934) частите изграждат балансирана форма на арка. Основната бавна средна част е заобиколена от две части скерцо, които на свой ред са оградени от две по-големи части.

В приглушената звучност на сонатното алегро в първата част – Въведение (Andante non troppo), се откроява характерният стил на Бартоковата „нощна музика“. Както пише композиторът, драматургичното движение е от мрака към светлината и полифоничната разработка в края на частта подготвя радостния финал в петата част. Втората част е озаглавена „Игри на двойки“ (Allegretto scherzando). В оригиналната триделна форма са представени последователно пет двойки дървени духови инструменти, като всяка двойка свири в паралелно движение на различен интервал. Те изграждат своеобразна верига от фолклорни мелодии. Средният дял е хорален. В бавната трета част – „Елегия“ (Andante non troppo), неочакваните ефекти на „нощна музика“ се редуват с хорални епизоди (подобни на средния дял във втората част). В последвалото „Прекъснато интермецо“ (Allegretto) се редуват две много различни теми: една е накъсана, втората е плавна, буйна, романтична. Внезапно прозвучава сатиричната обработка на познатата маршова тема от „Ленинградската симфония“ на Дмитрий Шостакович, която Барток чува в радиопредаване. (Използването ѝ от Барток е свързано с различни догатки, едната от които е, че преобразяването на „елементарната тема“ е ироничната му реакция на популярността на Симфонията в Америка.) Последната петата част (Presto) започва с характерни танцови ритми и е изградена в характерното Бартоково perpetuum mobile. Финалната част е изградена като сложна и разгърната фуга, изграждаща великолепната кулминация.

текст – Елисавета Вълчинова-Чендова