"Адиос Нонино"

Adios Nonino (Сбогом, Нонино) e  един от шедьоврите на Астор Пиацола. Творбата е написана през октомври  1959 година, непосредствено след като Пиацола научава за смъртта на баща си. По онова време композиторът е на турне в испаноезична Америка и след презентацията в Пуерто Рико с Хуан Карлос Копес и Мария Ниевес Рего получава вестта, че баща му – Висенте Пиацола, с прякор Нонино, е починал при катастрофа с велосипед в родния му град – Мар дел Плата. Шокиращата новина, заедно с неуспеха на турнето, икономическите проблеми и носталгията довеждат Пиацола до дълбока депресия. Научавайки ужасната вест, той съчинява произведението само за около 30 минути, като почит към баща си. Ето какво си спомня за онази вечер Даниел Пиацола, синът на композитора,  през 1986 …

 „Татко ни помоли да го оставим сам за няколко часа. Влязохме в кухнята. Първо настана абсолютна тишина. След известно време чухме как баща ни свири на бандонеон. Това беше много тъжна, ужасно тъжна мелодия. Той композираше „Adiós Nonino“

Астор Пиацола е само на осем, когато неговият баща му подарява бандонеон. Именно той помага на сина си в търсенето на „своята“ музика и избора на собствен път в изкуството. За Пиацола баща му е най-важният човек в живота му, в съзнанието му той се нарежда на първо място след Бога. Потресът от смъртта му е толкова голям, че в онази нощ  художникът на тангото крещи без сълзи. Но чрез своето изкуство той завещава на историята на аржентинската музика една от най-красивите си и вечни страници. Nonino е аржентинска вариация на италианската дума Nonno  (дядо), която е използвана като умалително.  Произведението е базирано на „Nonino“ – друго танго, което Астор е написал пет години по-рано в Париж, и което също е посветено на Висенте Пиацола. Композиторът запазва ритмичната част на тангото и преработва останалото, като прави някои допълнения.

Отначало тангото е натрапчиво, ридаещо, но по-късно музиката омеква и прераства в темата на възвишен спомен за бащата. И макар известните творби на Пиацола да са много,  именно „Сбогом Нонино“ се превръща завинаги в негов символ. Това е една от най-прочутите композиции на Пиацола, записвана многократно в най-различни аранжименти и с най- различни инструменти. „Adios Nonino“ е изпълнявано  на кралската сватба на Вилем-Александър от Холандия и неговата съпруга Максима Зорегиета в знак на почит към нейните аржентински корени. Музиката е използвана от няколко известни фигуристи за техните програми.

Поради меланхоличната си мелодия и факта, че Пиацола го е написал толкова далеч от родната си страна, докато страда от тежка депресия, „Adios Nonino“ винаги събужда у слушателите  силно чувство на носталгия и се е превърнало в символ на Аржентинската диаспора.

Предстоящи събития



Какво търсиш днес?