През 1945-46, под все още парещите рани на Втората световна война, Артур Онегер (1892-1955) създава в Париж своята Трета симфония. Един от големите композитори на ХХ век, той е роден и живее във Франция, но произхожда от швейцарско семейство. Част е от прочутата „Шесторка”, творческо сдружение на френски композитори.
В поредицата от известни антивоенни творби, тази симфония изказва покрусата на композитора от зверствата, разтърсили света. „В това произведение исках да символизирам протеста на съвременния човек против нашествието на варварството, тъпоумието, против страданията, против бюрократичната машина, които ни щурмуват вече толкова години.” – разказва композиторът в пространните разяснения на идеята си – „Моята симфония е драма, в която играят (действително или символично) три персонажа: Страданието, Щастието и Човекът. Това е вечен проблем. И се опитах да го обновя…”.
Онегер нарича симфонията „Литургична”, всяка от трите части на творбата има заглавие-епиграф от текстове на католическите реквием и меса, които поясняват неговата концепция. Първата е „Dies irae” („Ден на гнева”): „В нея исках да обрисувам ужасът на човека пред лицето на божествения гняв. Да изразя жестоките вечни чувства на безпощадно преследваните народи, отдадени на играта на случайността и напразно опитващи се да избягат от жестоките удари на съдбата. Ден на гнева! Стремителни теми следват една след друга и не дават на слушателя нито миг покой. Невъзможно е да се замислиш, да си поемеш дъх. Бурята всичко срива, всичко помита – сляпа, бушуваща. Едва в края на първата част се появява птица. Но тук тя не пее, а плаче…” Темата на птицата преминава като обединяваща нишка във всички части на симфонията.
Втората част -„De profundis clamavi” („От дълбините те зова” по 130 псалом) е разтърсваща, изпълнена с болка молитва. „В края на тази част отново въвеждам темата на птицата”. – отбелязва Онегер – „Появява се гълъб, този път в ясна, отчетлива мелодия. Вестта на гълъба с маслиново клонче е обещание за мир сред хаоса.“
Третата част „Dona nobis pacem” („Дай ни мир”) възвръща зловещия образ на войната: „Нещастието е лош съветник.” – споделя композиторът – „Забелязали ли сте колко често страдащият човек е зъл и глупав? Какво може да бъде по-глупаво от това да се даде воля на варварството! В началото на третата част исках да изразя това – колективната глупост. Съчиних тромав марш върху умишлено идиотска тема, експонирана първо с бас кларинет: „бух-бух-бух!”. Това е марш на роботите против цивилизованото човечество, обладаващ душата и тялото… Това е разправа на зверовете с духовните ценности”. Грубият марш (със злокобния си ход напомня темата на нашествието в Ленинградската симфония на Шостакович), стига своя предел, бушуващите угнетени сърца сякаш изригват с пронизителен вик: „Dona nobis pacem!”. В тихата кода се разстила земният рай на красотата, чуваме чуруликането на птицата, сякаш „гълъб на мира – над безкрайното море”.
Финансирана като поръчка от швейцарската фондация за култура „Pro Helvetia”, Третата „Литургична” симфония на Онегер е изпълнена за първи в Цюрих на 17 август 1946 с оркестъра на Романска Швейцария под диригентството на Шарл Мюнш, комуто Онегер посвещава своето произведение. Реакцията на публиката най-много радва твореца: „Тя възприе симфонията не като концертна музика, а като духовно преживяване. Не аплодираше бурно, мълчеше. За мен беше най-истинското признание — тишината, която следва след молитва. Не очаквах, че толкова хора ще почувстват болката, която вложих в тази музика. Това не е победна симфония. Това е симфония на човешкото страдание.“
текст – Янина Богданова