През 1906 Шьонберг пише първата си Kammersinphonie, für 15 soloinstrumente. По същото време Малер създава своята Осма – гигантската „симфония на хилядата” (1906), а Скрябин пише „Поема на екстаза” (1907).

Търсенето на тази камерност е не само началото на нов път за Шьонберг, по собствените му думи (следват камерните му моноопери), но и началото на бунта на новата музика, естествената реакция след хипертрофираните, сякаш  изчерпващи пределите във времето и пространството постромантични симфонични платна. Експериментиращите автори се опитват да намерят нов изказ в камерността като изпълнителски апарат, но и като пространство, и като аудитория, което от своя страна води до социокултурна конфронтация.

КАМЕРНА СИМФОНИЯ № 1 прозвучава премиерно на 8 февруари 1907 в Голямата зала на Музикферайн във Виена в изпълнение на Квартет „Розе” и духов ансамбъл от Виенската филхармония под диригентството на автора. Отново е изпълнена на 31 март 1913 в така наречения „скандален концерт”, заедно с творби на учителя на Шьонберг – Александър фон Цемлински, Антон Веберн и Албан Берг, чиито Пет песни по текстове на Петер Алтенберг преди всичко са провокирали протеста на публиката и прекъсване на концерта. И това е началото на поредицата „скандали” в летописа на новата музика на ХХ век. На публичното неразбиране Шьонберг и Нововиенците отговарят с основаването през 1918 на „Дружество за частни музикални изпълнения” и концерти „за посветени”, в които за три години са били изпълнени над 360 нови творби.