През 1940 Ленинградският Кировски театър за опера и балет предлага договор на композитора за написването на балет, след като през 1939 балетът му „Щастие“ става събитие на сцената на Болшой театър. Постановката осъществява диригентът Константин Сараджев – ученик на Артур Никиш. А за музиката Хачатурян събира и ползва автентичен арменски песенен материал по съвет на Максим Горки.

За следващия балет „Гаяне“ либретистът К. Н. Державин използва сюжетната линия на „Щастие“. Балетмайстор е Нина Анисимова. Действието се развива през 30-те години в колхоз в Армения, посетен от военни части: руски, украински, грузински. Дълбоко чувство на любов свързва Гаяне и руски офицер. По време на бурните танци се обявяват няколко брака: между Гаяне и Казаков, Айша и Армен, Нуне и Карен.

Композиторът се заема с новата партитура през 1942 в кулминацията на войната. За този период той разказва: „Живеех в Перм на 5-я етаж на хотел „Централен“. Когато си спомня за това време, отново и отново премислям колко трудно живееха хората тогава. За фронта се изискваха оръжие, хляб, тютюн… А в изкуството от духовна храна се нуждаеха всички – и фронтът, и тилът. И ние артистите и музикантите разбирахме това и влагахме всичките си усилия. За половин година в студената си хотелска стаичка, където имаше пиано, табуретка, стол и легло, написах около 700-те страници от партитурата на „Гаяне“. Тя ми е свидна много повече, защото „Гаяне“ е единственият балет на съветска тема, който не слизаше от сцената четвърт век…“.

Според композитора „Танц на кюрдите“, станал впоследствие „Танц със саби“, се ражда от настояването на директора на Кировския театър вече след началото на репетиционния период. Въпреки че Хачатурян смята партитурата за завършена, той неохотно се съгласява в последното действие да бъде добавен още един танц. „Танцът трябва да бъде бърз, войнствен – смята Хачатурян, – ръцете ми изсвириха един акорд и аз започнах да го разлагам в остинатна фигура. След това беше нужна промяна – изсвирих горния съседен тон. Това ме „завлядя“ – аха, да го повторим в друга тоналност! Началото е поставено! Сега трябва контраст… В третата картина от балета имам напевна тема, лиричен танц. Съединих войнственото начало с тази тема – свири сахсофонът – а след това се върнах към обновеното начало. Започнах да го работя в 3 часа следобед и до 2 ч. през нощта танцът беше готов. В 11 ч. сутринта прозвуча на репетицията. До вечерта беше поставена хореографията, а на следващия ден вече беше включен в генералната репетиция…“.

Четвъртото действие на балета, в края на което се играе този танц, дава сюжетната развръзка и равносметка на балета. Хачатурян се ръководи от идеите си за „дружба между народите”, за „щастлив трудов живот на съветските хора”. Танцът със саби, впечатляващ с темперамента на народите от Закавказието, и последвалият го украински гопак подкрепят музикално идеята на автора за сближаване на хората.

В разгара на Сталинградската епопея, на 9 декември 1942 в Молотов, днес Перм, където е бил евакуиран Ленинградският Кировски театър, се играе премиерата. За музиката на „Гаяне“ Хачатурян получава Сталинска премия.

След края на войната – през 1945, 1952 и 1957 Хачатурян няколко пъти променя структурата и сюжета на балета – включва нови герои и сценография, премахва част от героите. Около 70-те години балетът има стотици представления в Русия и в други страни, но след 2000-те година почти изчезва от театрите заради сюжета. Отделни сцени от балета се танцуват като хореографски репертоар. Изпълнява се отделно и оркестровите сюити, комбинирани от различни епизоди.