Шестте пиеси за оркестър, опус 6 представляват кратки триделни песенни форми, по отношение на които Веберн изрично заявява, че избягва всякакви тематични връзки помежду им. Те са ранен опус и влиянието на Шьонберг е неизбежно. Често се правят и аналогии с „Преображението“ на Кафка и с Малеровата музика в Четвъртата пиеса. Но още в този опус присъства една от най-типичните черти на музиката на Веберн – кратките форми на всички нива.

Първото изпълнение е във Виена на 31 март 1913 г. под диригентството на Арнолд Шьонберг, на когото пиесите са посветени. Публикувани са за първи път под опус 4 от Universal Edition едва през 1920 г.

След оригиналната версия от 1909 Веберн прави още две редакции. През 1920 подготвя траскрипция за намален състав, изпълнена на 23 януари 1921 г. През септември 1928 г. завършва втората преработка на пиесите, като й дава статут на „единствено валиден“ вариант. Подготвяната за юни 1933 г. премиера на Музикалния фестивал в Дортмунд е отменена поради началото на нацисткия режим.