"Годишните времена"

Точно преди 340 години, на 4 март, се е родил един от най-прочутите творци от епохата на Барока – АНТОНИО ВИ- ВАЛДИ. Неговите над 400 инструмен- тални концерта, 40 опери, оратории и кантати, симфонии, десетки сонати за различни ансамбли са се изпълнявали из цяла Европа. Писал е творби по по- ръчки на Луи ХV и Карл VІ, канен е да работи в Мантуа, Рим, Милано, Триест, Виена. Известен от дете като отличен цигулар, когато е ръкоположен след за- вършване на обучението си за свещеник, той получава поста Maestro di violino в „Ospedale della Pietà” („Благотворително сиропиталище на милосърдието“),  една

от четирите подобни институции във Венеция, финансирани от Венеци- анската република и даващи подслон и образование на сираци и деца от бедни семейства. В тези по същество консер- ватории момичетата получавали музи- кално образование и повечето от тях оставали в състава на хора и оркестъра. За техните редовни концерти два пъти в месеца Вивалди, или както го наричали

„Червенокосият абат” („Il Prete Rosso“), е написал повечето си концерти, кантати и църковни опуси.

Но най-популярни сред извънредно ши- рока аудитория остават „Четирите го- дишни времена“ („Le Quattro Stagioni”) – първите 4 цигулкови концерта от ци- къла 12 концерта опус 8, създадени през 1723 и публикувани през 1725 в Амстер- дам под името „Il cimento dell‘armonia e dell‘inventione” („Опит по хармония и инвенция”). Всеки концерт, посветен на определен сезон, е в 3 части,  съответстващи на отделните месеци. Творбата навярно е била вдъхновена от живопис- ната природа около Мантуа и Вивалди е предал своите впечатления с конкретни, ярко звукоизобразителни моменти в музиката, а предшестващите негови авторски сонети са своеобразната литературна програма към всяка част.

ПРОЛЕТТА

І. Дойде пролетта и с радостни чувства я приветстват птици със весела песен и извори дишат във повеи леки

и с нежно ромолене бързат нататък.

А нявга небето покрива се с черно и

мълнии, гръмове за нея вестяват след туй пък затихват, и птичките мили подхващат отново чаровната песен.

ІІ. На цветната приветлива поляна сред сладкия шепот на треви и вейки спи козарят, отстрани със верно куче.

ІІІ. Под красиви звуци на пастирска гайда нимфи и овчар във кът любим танцуват в чест на блясъка рожден на пролетта.

ЛЯТОТО

І. В тежкия сезон на яростното слънце човек и стадо чезнат,

борът пламва глас подава кукувица, а след нея

гука гургулица, щиглец й приглася.

Зефирът лъха леко, но подхваща спор завчас Бореят лош с побратима си свой и плаче пастирят, че го дебне там жестока и страшна, съдбоносна буря.

ІІ. Ръце, крака отпуска той за отдих във страх от мълнии и гръмове зловещи и от мухи, в ята танцуващи със бяс.

ІІІ. Уви, страхът му се оказва много верен трещи и святка величавото небе поваля и пилее житни класове.

ЕСЕНТА

І. Празнува селякът със танци и песни щастлива реколта във пълно доволство на Бакхус откапкитепламват мнозина на края във сънища впадат с наслада.

Щом оставиш сам песните и танца въздухът прохладен ще ти се понрави

и сезонът, който кани всички, всички на спокоен сън да се наслаждават.

ІІ. Ловци на разсъмване тръгват на лов със рогове, пушки и кучета много дивечът бяга, преследвачът го гони.

ІІІ. Уплашен и морен от силния шум

от пушки, кучета и рана опасна без сили от бягство, без дъх той умира.

ЗИМАТА

І. Премръзнал трепериш в снега заледен под воя суров на ужасния вятър

тичаш и удряш крака всеки миг

от студ нетърпим ти тракат зъбите.

Минаваш край огъня спокоен, доволен вън докато дъжда се лее отгоре

и по леда бавно минаваш от страх да не паднеш – много внимаваш.

ІІ. Залиташ и плъзгаш се, на земи падаш изправяш се, пак по леда тичаш силно докато той се пропука и зейне.

ІІІ. Чувстваш как духат от двери железни

Сироко, Борей – в бой вси ветрища, зима това е, но и радост носи.

Превод от италиански –

Стефан Лазаров

Предстоящи събития



Какво търсиш днес?