Една от най-популярните симфонии не само в творчеството на АНТОНИН ДВОРЖАК, но и в цялата музикална литература, Симфонията в ми минор опус 95 „Из Новия свят“ е създадена през 1893, по времето, когато композиторът е директор на Консерваторията за музика в Америка и получава от фонда за награди премия от 300 долара за написването на „оригинална симфония“. Поръчана от Нюйоркската филхармония, симфонията е изпълнена за първи път на 16 декември в „Карнеги Хол“ под диригентството на Антон Зейдл. Публиката приема творбата с огромен възторг и се налага след всяка част Дворжак да става и да се покланя. Още на следващия ден след премиерата, симфонията е изсвирена повторно и до края на годината звучи още два пъти в друга зала в Ню Йорк – в Бруклин. В началото на 1894 творбата е публикувана от известния берлински издател Зимрок, като коректурите прави не самият Дворжак, а неговият приятел и покровител Йоханес Брамс. Открил и препоръчал преди години на своя издател никому неизвестния по онова време чешки композитор, Брамс трогателно продължава да помага на Дворжак.
През годините номерацията на Симфония „Из Новия свят“ претърпява няколко корекции. Тъй като Зимрок издава три от седемте написани симфонии на Дворжак, а лондонският издател Новело – още една – „Симфония из Новия свят“ , която е последна, получава при първото си издание номер 5. Самият Дворжак пък се колебае как да я нарече – Седма или Осма – тъй като смята първата си симфония за изгубена. За това свидетелства заглавната страница на ръкописа на партитурата: „Из Новия свят – Симфония №8“. Едва в средата на 20-и век последната симфония на Дворжак започва да се нарича Девета. Тя е връх на симфоничното творчество на композитора и рязко се отличава от предишните му симфонии. Както самият Дворжак признава „всеки от нас, който има нос, може да усети в тази симфония влиянието на Америка“. Или: „Никога не бих написал така това произведение, ако не бях видял Америка“. И наистина, в мелодичните, хармоническите, ладови и ритмични обрати, дори в оркестрацията могат да се усетят характерните особености на американската музика, макар композиторът да не е цитирал фолклорни образци.
„Стремил съм се да възпроизведа в моята симфония особеностите на негърските и индианските мелодии. Но не съм взел нито една от тези мелодии… Просто си писах собствени теми, включвайки в тях особеностите на музиката на негрите и индианците, и когато създавах тези теми, използвах всички постижения на ритмиката, хармонизацията, контрапункта и оркестровите багри, за да ги развия“ – обяснява Дворжак. Впоследствие неведнъж е писано за това, че в симфонията е цитирана една много популярна американска песен, без да се подозира за парадокса, с който нерядко се сблъскват фолклористите. Всъщност се е случило точно обратното: американският ученик на Дворжак – Фишер – обработва темата на бавната му част за баритон и хор върху собствен текст, и цяла Америка запява тази песен, без да знае какъв точно е произходът й. В същото време е показателно твърдението на Дворжак: „Където и да творя – в Америка или Англия – аз винаги пиша чисто чешка музика“. Това сливане на исконно чешки и нови американски източници придава на стила на последната симфония на композитора уникален характер.