И само четири дни след завършването на ре мажорния клавирен квартет Дворжак започва да пише своята ПЕТА СИМФОНИЯ. Тя се ражда само за шест седмици през юни и юли 1875 и в автографа е номерирана като опус 24, но при издаването й по-късно, през 1888, Зимрок я отбелязва с опус 76. Премиерното изпълнение било четири години след създаването й, на 25 март 1879, на концерт със славянска музика на Асоциацията на академичните читатели в концертната зала в двореца Жофин в Прага, под диригентството на Адолф Чех. Симфонията носи посвещение на големия диригент Ханс фон Бюлов, в знак на благодарност за популяризирането на оркестровите творби на Дворжак.

Кулминация на ранното оркестрово творчество на създателя на чешкия симфонизъм, Петата симфония вече носи онези типични белези на неговия зрял индивидуален стил и очертава проекцията към големите късни шедьоври на Дворжак. Със стройната си структура, ясно артикулирани теми в четирите части и логично изградена цялостна форма тя се нарежда сред онези опуси, които в епохата на късния деветнадсети век възраждат строежа на класическия симфоничен цикъл, изпълвайки го с ново романтично сдържание. Макар че няма програмно заглавие, изследователите често я наричат „Пасторална”, поради внушението, което носи още първата й част – началната тема, наподобяваща пастирска мелодия, израства на фона на задържани „гайдови” квинти, а в заключителната тема прозвучава и интонационната поредицана ловджийски рогове. Елегичната виолончелова тема във втората част носи отзвук от славянската песенност, а третата е изпълнена с витален жанров танцувален ритъм. Контрастният драматичен финал носи своеобразно обобщение, тук отново се появява и темата от първата част, за да завърши с ликуваща кулминация.