Почти век след великото Моцартово творение, големият чешки композитор АНТОНИН ДВОРЖАК създава своята СЕДМА СИМФОНИЯ в ре минор. Симфонията е написана по поръчка на Лондонската филхармония и предложението идва с вестта, че композиторът е провъзгласен за почетен член на Кралското филхармонично общество в Лондон. Той завършва партитурата само за три месеца на 17 март 1885 г., с желанието (споделено в писмо до приятел), творбата „да пътешества по целия свят, да даде Бог така и да бъде!”. Това се свързва в съзнанието на твореца с патриотичните стремления за разцвет на националната култура. Както и импулса за главната тема на първата част: „Тя дойде в главата ми по време на пристигането на влака, с който от Будапеща в Прага дойдоха 400 чехи и унгарци, за да посетят спектакли в Националния театър. На тържественото им посрещане се стекоха хиляди хора и наред с тържествените речи всички запяха чешкия химн и „Хей, славяни!” Друг подтик на вдъхновение е Третата симфония на Брамс, която впечатлява силно композитора. Окрилен и от приятелската му подкрепа, Дворжак демонстрира в Седмата интересни идеи в изграждането на драматургията на цикъла, интензивното симфонично развитие и оркестрацията. През този период той е пред творческа дилема – дали да продължи да пише в лесно разпознаваемия национален стил, донесъл му популярност или да го обогати с достиженията на съвременния европейски музикален език? В тази по-предизвикателна творческа посока се впуска Дворжак, без да губи идентичността си и емоциите на личните преживявания. Така в Адажиото, което ни отвежда в относително по-спокойния свят на красотата, композиторът отбелязва в партитурата: „От тъжните години”. С тези думи загатва за скорошната смърт на неговата майка, но има и по-широк хоризонт, който разкрива в едно от писмата си: „В ума ми за тази музика е Любов, Бог и Родина.” Трите висши ценности на неговото житейско и творческо кредо! Единствено в тази част, по-късно Дворжак прави съкращения и пише на издателя си Зимрок: „Адажиото в момента е по-късо и компактно, сега вече съм убеден, че в симфонията ми няма нито една излишна нота!” Премиерата на Седмата на 22 април 1885 в концертната зала „Сейнт Джеймс” в Лондон е знаменателна. Публиката аплодира с възторг творбата, а критиката е единодушна в похвалите си.
