Прочутият ВИОЛОНЧЕЛОВ КОНЦЕРТ е последният солов концерт  на  АНТОНИН ДВОРЖАК, след по-ранните концерти за пиано и за цигулка. Той също се ражда в Америка, както и последната му Девета симфония „Из новия свят” и в много отношения е близък до нейната драматична емоционалност – преди всичко с началната патетична тема, родствена с главната тема от финала на симфонията. Създаден е за близкия приятел на композитора, челиста Хануш Вихан, който дълго време го молел да напише концерт за виолончело, но Дворжак отказвал, намирайки виолончелото за отличен оркестров инструмент, но неподходящ за солов концерт. Всъщност в ранните си години, през 1865, той е започнал да пише виолончелов концерт за своя колега Лудевит Пеер от оркестъра на оперния театър в Прага, където младият творец свири като виолист повече от десет години. Но творбата остава неосъществена. През 1894, по време на третия мандат на Дворжак като диригент и директор на Нюйоркската консерватория, се изпълнява многократно концерт за виолончело на Виктор Херберт (преподавател в консерваторията и концертмайстор на челите в оркестъра при премиерното изпълнение на симфонията „Из Новия свят” през 1893). Чувайки творбата на Херберт, Дворжак се вдъхновява да създаде свой виолончелов концерт, композира го между 8 ноември 1894 и 9 февруари 1895. И цени много този свой опус – в писмо до близък приятел през същата година пише: „Този концерт значително надминава двата ми концерта – както цигулковия, така и клавирния… това произведение ми носи много голяма радост и смятам, че не се лъжа в неговата оценка.” А когато Брамс чул творбата, възкликнал:

„Как не съм знаел, че може така да се напише концерт за виолончело! Отдавна бих го написал!”.

Виждайки партитурата, Хануш Вихан предложил включването на каденца в края на третата част. Но Дворжак не приел, тъй като тази част била посветена на снаха му, Йозефина Кауницова, която му писала през ноември 1894, че е тежко болна и малко по-късно починала. Преди триумфалния край на концерта в бавния, меланхоличен епизод е цитирана нейната любима Дворжакова песен „Остави ме сам“. Хануш Вихан представя за първи път концерта заедно с автора в малък частен кръг в Лужани (Бохемия) през септември 1895, но когато Франческо Бергер, секретар на Лондонското филхармонично общество, кани Дворжак да ди- рижира концерт със свои творби и той решава да включи виолончеловия концерт, предложената дата 19 март 1896 не е удобна за Вихан. И премиерното публично изпълнение осъществява английският виолончелист Лио Стерн в Queen’s Hall в Лондон с Лондонската филхармония под палката на Дворжак. Стерн е свирел на виолончело „General Kyd“ от 1684, едно от само около 60 чели, направени от Страдивари. Под диригентството на композитора, концертът прозвучава с голям успех и със солистичното участие на Хануш Вихан в редица градове на Европа през следващите години. И до днес остава връх в репертоара на най-големите виолончелисти по света, „пробен камък” за артистично и инструментално съвършенство. Великолепни записи на концерта на Дворжак са оставили знаменити изпълнители като Пабло Казалс, Пиер Фурние, Грегор Пятигорски, Жаклин дю Пре, Леонард Роуз, Миша Майски, Йо-Йо Ма, Мстислав Ростро- пович, Янош Щаркер и десетки други, с най-прочути диригенти и оркестри.