„Колко е прекрасно това мое „Вълшебно езеро“! – пише АНАТОЛИЙ ЛЯДОВ. – Свиря го и се опиянявам. Не съм писал досега в такъв стил“ /…/ „Колко картинно е то, чисто, със звезди, и тайнствено в дълбочината си. А най-важното – без хора, без техните молби и жалвания – само една мъртва природа, студена, зла, но фантастична като в приказка“.

Приказната картинка „Вълшебното езеро“ е втора част от триптиха, включващ „Баба Яга“ (1904, премиера под диригетството на Феликс Блуменфелд) и „Кикимора“ (1909, премиера под диригентството на Александър Зилоти), взети като образи от сборник приказки на Иван Сахаров.

Както и останалите две приказни картини, така и „Вълшебното езеро“ е дълго търсено, дълго мислено и отразяващо дълбоката същност и поетичност на автора си. Още от 80-те години на ХІХ век Лядов търси реален или поетичен образ под влияние на прочита на финландския епос „Калевала“ и като събирач на руски приказки. Търси този образ в приказките, търси го в природата и го намира в дълбоката руска провинция около село Волиновка.

Той казва: „Аз знам едно такова обикновено горско руско езеро, особено красиво в своята незабележимост и тишина. Трябва да може да се усети колко живот и колко промени на цветовете, светлосенките, въздуха се случват в непрекъснато променливата тишина и привидната неподвижност! Започнах да търся описания именно на такова подобно езеро в руските народни приказки. Търсих, търсих, за да се опра на нещо. Но не обичат руските приказки да спират действието и хода на разказа като го изместят върху описанието на природни явление така, както би ми било нужно за музиката – като че ли няма движение, а мисълта от време на време непрекъснато се отклонява…“

Пиесата е премиерно изпълнена през 1909 на симфоничен концерт под диригентството на Николай Черепнин. Тя е най-изтънченото въплъщение на оркестровото майсторство на Лядов: шумоленето на тревата и полюлаването на вълните, например, той предава чрез струнни със сурдина; представата за дълбочината на езерото – чрез крайни регистри; сиянието на звездното небе – чрез арфа и челеста.

И трите приказни картинки са изключително успешно посрещнати от публиката и критиката.