6 песни по стихове на М. Метерлинк за глас и оркестър

Композитор, диригент, педагог – австрийският музикант Александър Цемлински, чието творчество след края на Втората световна война е почти забравено, днес се смята за един от най-значимите композитори на изминалото столетие. Неговият музикален стил, повлиян от Малер, Вагнер и Шьонберг, обединява късния романтизъм и модернизма на 20-и век. В своите творби Цемлински експериментира с тоналностите, но не използва атонализма или додекафонията. Късните му творби по-скоро са близки до неокласицизма и джаза. Творчеството му обхваща осем опери, камерна музика, балет, хорови произведения и песенни цикли.

Шестте песни опус 13 на Александър Цемлински са написани по поеми на носителя на Нобелова награда за литература през 1911 Морис Метерлинк. Известен със своите сценични творби, особено „Пелеас и Мелизанда“ и „Синята птица“, със своя пестелив, често едносричен език, Метерлинк подмамва читателя в тъмни лабиринти. Богата на символи (ключове и корони, кули и пещери, злато и сребро, светлина и сянка, числата три и седем), неговата поезия внушава магията на един изгубен свят. Много от драмите на Метерлинк изобразяват съдбите на млади момичета – със завързани очи, изоставени, обезсърчени или оставени да тънат в тъмни изби. „Колко често, дори без да чуете предупреждение, вратата на смъртта внезапно зее или се открехва“ – пише английският журналист Хенри Невинсън – „и невидими ръце се дърпат, и децата се привличат, и младите момичета са привлечени, и мъдреци, и старци“. Обръщайки се към едно далечно, мрачно минало, сценариите на Метерлинк са в същото време пророчески и за чудовищата от реалния живот в наше време: Йън Брейди и Майра Хиндли, Марк Дютру, Йозеф Фрицл, Ариел Кастро.

Композирани първоначално за глас и пиано, Шестте песни опус 13 на Александър Цемлински по поемите на Метерлинк разкриват певческото изкуство в най-добрата му светлина. Вокалната партия в тях се отличава с чувствителност и простота, вградени в плетеница от чувствени инструментални мелодии. Първата, втората, третата и петата от песните („Три сестри“, „Девойките със завързани очи“, „Песен на Богородица“ и „А ако той не се върне“) са композирани през 1910 година, тяхната премиера е била на 11 декември същата година във Виена. Изпълнителка е Маргарет Бум (родена Полак), известна предимно като концертна певица. Останалите две песни – „Когато нейният мил си отиде“ и „Тя дойде пред вратите на замъка“ – се появяват три години по-късно.

През 1924 Александър Цемлински преработва цикъла и го прави за глас и оркестър, като прибавя към песните и интродукция, която не е била включена в първоначалната версия за глас и пиано. Трите сестри със златни корони, които искат да умрат, момичетата със завързани очи, търсещи съдбата си и други женски образи извикват в съзнанието ни представата за картини на Густав Климт.

Предстоящи събития



Какво търсиш днес?