През ноември 1898  Скрябин отива в Санкт Петербург и занася подарък на своя патрон и издател М. П. Беляев. Това е пълната партитура на оркестрова творба, наречена „Прелюд“  – кратка миниатюра в ми минор, написана в триделна форма. До този момент Скрябин никога не е композирал за оркестър, освен няколко непубликувани пиеси, ето защо той пише своето произведение в пълна тайна, без да се съветва с никого. Един ден неговият приятел и колега – композиторът Николай Римски-Корсаков – идва на посещение и виждайки партитурата, изсвирва пиесата на пианото. Той я намира „Възхитителна, пълна с интересни хармонии и нелошо оркестрирана“. Беляев обаче смята, че френското наименование „Прелюд“ не подхожда за оркестрова творба. Ето защо двамата със Скрябин решават да преименуват пиесата и я наричат Rêverie. Тъй като изданията му в Русия се публикуват на френски или немски, двамата доста спорят около руското заглавие. Налага се да избират между „Мечты“ и „Грȅзы“ . В крайна сметка се спират на първото. След репетициите Скрябин пише: „Представете си моята радост, творбата звучи толкова добре! По време на репетицията на 1 декември Корсаков беше толкова мил. Той обърна специално внимание на всяка една от групите в оркестъра и прекара цял час в работа!“

Премиерата на творбата е на 5 декември 1898 в Санкт Петербург, след изпълнението на симфоничната поема  „Тамара“ от Милий Балакирев. Rêverie е приета много радушно и се налага Римски-Корсаков да я издирижира повторно на бис. След това самият Скрябин свири избрана селекция от свои етюди, прелюди и емпромтюта за пиано.

Rêverie, опус 24 е кратка творба, продължителността й е около 5 минути.