РОМАНТИЧЕН КОНЦЕРТ за цигулка и оркестър е създаден през последното десетилетие от живота на Райчев, сам той е означил в края на партитурата „11.45 часа 13 октомври 1991, Атина“. Посветен е на Минчо Минчев. Прозвучава за първи път по случай 70-годишнината на композитора на 24 май 1992 на тържественото откриване на XXIII международен фестивал „Софийски музикални седмици“ в изпълнение на Минчо Минчев със Софийската филхармония под диригентството на Йордан Дафов. В печатната програма е поместено от автора следното:

Малко есе за романтиката

Животът е настръхнал…Животът е озъбен и ражда роботи…Хлад вее…Чувствам се ограбен…Къде ми е романтиката?…Смеят ми се…

Романтиката на любовта и нежните трепети. Романтиката на необяснимата тъга и меланхолията. Романтиката на мечтите и надеждите…Протягам ръце и търся изцеление… Пиша за себе си… пиша и за вас, приятели мои!

                                                         Александър Райчев

Тези изповедни думи са показателни въобще за новия период в стилистиката и емоционално-образното съдържание на творбите на композитора в късните му години. Тогава се раждат и ораторията „Кабиле“ по Овидий, „Партита меланхолика“, Литургията по Св. Йоан Златоуст и последната му Шеста симфония „Литургична“, в които преобладава интровертна вглъбеност, философски размисли и носталгична лирика. Концертът за цигулка е конструиран в традиционния тричастен цикъл, но първите две са свързани и протичат без прекъсване – патетиката на началното Allegro прелива в лиричната ламентозна кантилена на Andante molto. Рязко контрастно е финалното Presto, в което бравурната виртуозност на солиращата цигулка достига своята кулминация.