Наред с прочутите балети „Раймонда”, „Годишните времена” и Цигулковия концерт, Глазунов доминиращо пише симфонични произведения. Веднага след като завършва Седмата симфония (определяна от композитора като първата руска „пасторална” симфония), през есента на 1902 той започва да пише симфоничната сюита „От Средновековието”. Тя е в четири части: Прелюд – Скерцо („Танц на смъртта”) – „Серенада на трубадура” и Финал („Кръстоносци”). Първото цялостно изпълнение на сюитата е в един от Руските симфонични концерти в Санкт Петербург под диригентството на автора на 21 декември 1902.

В програмата на премиерата е отпечатан следният текст за встъпителния Прелюд, който често се изпълнява и като самостоятелна оркестрова пиеса: „Морето обръща сиви вълни, а на брега в замъка млада двойка не чува рева на бурята, потопена в тихото щастие на любовта”. След  мрачните люлеещи се звукови пасажи, музикалният колорит изсветлява от ми минор в ми мажор. Разстила се ярка и страстна лирична тема. С колоритна и фина оркестрация Глазунов майсторски постепенно изгражда и освобождава екстатичното напрежение. В кратката кода се появява първоначалният „морски” мотив – символ на преходното човешко щастие и вечността.

текст – Янина Богданова