Едноактният балет „Годишните времена“ („Сезоните“) е композиран през 1899 и завършен през 1900 по поръчка на директора на императорските театри Иван Александрович Всеволожски. Известен любител на древността, Всеволожски дава идея за създаването на  алегоричен балет, който да напомня представленията в дворовете на италианските принцове и френските крале. Предвижда се балетът да бъде изпълнен в новооткрития театър Ермитаж – Санкт Петербург. Самата Дирекция на имперските театри има интерес да продължи да работи с Глазунов след безспорния успех на балета му „Раймонда“  и макар през 1899 Всеволожски да напуска директорския пост, замисленият проект остава. Идеята обаче претърпява развитие.

Сценарист и балетмайстор на „Годишните времена“ е Мариус Петипа. Първоначално  музиката към постановката е трябвало да бъде написана от Рикардо Дриго – колега и близък приятел на Глазунов, който от 1896 заема поста музикален директор и главен диригент на Балета на Имперския театър в Санкт Петербург. Неговият балет „Милионите на Арлекин“ (известен още като „Арлекинада“) по онова време също като „Годишните времена“ е в предварителен етап, а музиката е трябвало да бъде написана от Глазунов. Но тъй като и двамата композитори проявяват афинитет към предназначената за другия творба, в крайна сметка се разбират Глазунов да напише музиката за „Годишните времена“, а Дриго – за „Милионите на Арлекин“.

Глазунов и Петипа не за първи път работят заедно. Но за разлика от предишния им съвместен проект – балетът  „Слугинята-господарка“ или „Изпитанието на Дамис“ – тук  Петипа изготвя доста подробен план с указания за Глазунов. Например: „24-и такт – вариация на Леда;  32-и такт – на 2/4 – много остро – вариации на Града“ . Или: „Грандиозно анданте, вълнообразни движения, 32-и такт. След това вариация за първия танцьор“.  Подобни детайли биха могли да превърнат работата на композитора в занаятчийска рутина, но Глазунов, подобно на Чайковски преди него, успява да открие предимствата дори в това.  „Наистина, необходимостта да се съобразявам с условията на хореографията ме обвързваше, но същевременно тя ме и закали срещу евентуални симфонични трудности – споделя композиторът. – Трябваше да удовлетворя желанията на хореографа и да не излизам никога от границите на 16 или 32 такта, но пък не бяха ли именно  тези железни вериги  най-добрата школа за развитие и възпитаване на чувството за форма? Нима не трябва да се научим на свободата във вериги?“

Премиерата на „Годишните времена“ е на 7 (20) февруари 1900-та година в Имперския театър „Ермитаж“, Санкт Петербург, три дни след премиерата на „Милионите на Арлекин“ на Дриго. И на двете представления присъства целият имераторски двор. Изключително благодарен на Петипа, Глазунов му посвещава своята творба. Известен е и друг акт на уважение и признателност от страна на композитора към неговия колега-хореограф. През 1907 Мариинският театър отбелязва 25-годишнината от кариерата на Глазунов с два едноактни балета и трето действие на „Раймонда“. В своето встъпително слово  известният композитор сърдечно благодари на Петипа, постановчик на всичките му балети. 85-годишният хореограф, който вече отдавна се е оттеглил от родната сцена, но присъства в партера като зрител, е възнаграден с щедри овации от публиката.

„Годишите времена“ превъплъщават  един от вечните митове за възраждането  на природата след зимния сън, за прекрасното лято, пълно със слънчеви дни, и идването на есента, която дава обилни плодове. Оптимизмът, така присъщ на цялото творчество на Глазунов, се проявява ярко в този балет, който, колкото и да е странно, е последен за композитора. Музикалните образи тук са богати на цветове и далеч от всякаква маниерност. Замислен като алегория на Природата с нейния вечен цикъл на младост, израстване и стареене, по време на живота на композитора балетът не намира адекватно сценично въплъщение, но музиката му бързо добива популярност. Ненапразно самият Глазунов го определя като една от любимите си  композиции.