Бородин принадлежи към т.нар. „Могъщата петорка”, споделя музикалните и патриотичните нагласи, любовта към фолклора, интереса към историческите сюжети и реалистичното им пресъздаване.

Бородин е бил впечатлен от описанията на Владимир Стасов – виден общественик и музикален критик, участник също в „Могъщата петорка“, след негово пътуването из Кавказ през 1863. Той разказвал за Княз Игор, чиито град е бил сринат през 1185. Бородин замисля да напише сценична творба по една от най-героичните страници от руската история – борбата с монголските племена. Оперният сюжет е по „Слово о полку Игореве“ – поема от ХІІ век, забележителен паметник на древноруската литература. Бородин композира „Княз Игор” от 1869 до смъртта си през 1887 и не успява да завърши операта. Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов – близки негови приятели довършват и оркестрират партитурата. Поставена е в Санкт-Петербург през 1890 и оттогава не слиза от оперните сцени по цял свят.