Втората симфония „Богатирска“, наред с операта „Княз Игор“ представляват връх в творчеството на АЛЕКСАНДЪР БОРОДИН и в пресъздаване на образите от руския народен епос. Замислена в началото на 1869 года, тя я завършена през 1876, заради професионалните ангажименти на Бородин като професор по химия, учен-химик, редактор на научно списание.

Идеята за музикалното съдържание на симфонията следва интереса на руската общественост към националния епос. През 1867 Римски-Корсаков завършва симфоничната картина „Садко“, наречена в първата си редакция „Епизод от богатирска приказка“. Мусоргски и Балакирев имат събираческа дейност на фолклор в началото на 60-те години, част от която Мусоргски използва в „Борис Годунов“. Програмно място в епичната традиция заемат поемите на Пушкин, „Руслан и Людмила“ на Глинка. Следвайки „Слова о полку Игореве“ на Пушкин и пристъпвайки към своите „Княз Игор“ и Втората си симфония, Бородин продължава и обновява общите принципи на „Могъщата петорка“, чиито член е, споделя музикалните и патриотичните нагласи, любовта към фолклора, интереса към историческите сюжети и реалистичното им пресъздаване.

През 1870 Бородин показва първата част на приятелите си Балакирев, Кюи, Римски-Корсаков и Мусоргски. Посрещат я с ентусиазъм, особено силен от страна на Стасов, която я нарича „лъвица“. Мусоргски предлага за название „Славянска героическа“, а Стасов – „Богатирска“. Въпреки липсата на заявка за програмност на симфонията, очевидно е образното й съдържание. Стасов пише за програмната й основа: „… самият Бородин ми казваше неведнъж, че в Adagio-то е искал да обрисува „баяна“, в първата част – събранието на руските богатири, във финала – сцената на богатирския пир под звуците на гусли и с ликуването на великата народна тълпа“. Именно тези обяснения на Бородин раждат у Стасов идеята за заглавието.

Симфонията прозвучава премиерно през февруари 1877 на концерт на Руското музикално общество в Петербург под диригеството на Е. Направник.

Бородин става световно известен, след като Римски-Корсаков дирижира през 1899 в Париж симфоничната картина „В степите на Средна Азия” (1880) и половецките танци от операта „Княз Игор” (1875). Освен тях днес от концертния подиум често звучат трите му симфонии и струнните му квартети.