През пролетта на  1869 видният изкуствовед и музикален критик Владимир Василиевич Стасов (1824—1906), бивш идеолог на прочутия кръжок от петербургски музиканти „Могъщата петорка“,  предлага на Бородин да напише опера. За сюжет Стасов избира епична тема от древноруската история, която според него отговаря на творческата натура на младия композитор, който по онова време вече има написани симфонии и романси. В основата на либретото, нахвърляно първоначално  от самия Стасов, е прочутият образец от древноруската литература „Слово за Игоровия полк“ (1185—1187). Бородин се вслушва в съвета и взема ескизите на Стасов за основа на творбата. Към създаването на либретото той подхожда като учен: изучава  редица исторически източници, включително летописи, старинните повести «Задонщина» и «Мамаево побоище», исторически изследования, легенди, музика от половецки потомци, и дори отива до някои от местата,  където са се случвали тези отдавнашни събития.

Съдържанието на операта разказва за неуспешния поход на северския княз Игор Святославич срещу половецките воини, за неговото пленяване и бягството от плен. Действието се развива в Путивл, княжеството на Игор, а също така и в половецкия стан. Бородин пише операта в продължение на много години – работата върви на пресекулки, в кратките промеждутъци между многобройните му служебни задължения: педагогическа, адмистративна и обществена дейност, научни изследвания. Като цяло написването на творбата му отнема 18 години.

Самите Половецки танци са създадени през лятото на 1875,  докато Бородин си почива в Москва. Показването им през есента на колегите и приятелите от „Могъщата петорка“ предизвиква истински фурор. Цялата опера обаче  така и не е завършена изцяло. Едва след смъртта на Бородин, по останалите от него ескизи я дописва Александър Глазунов, а Римски-Корсаков оркестрира по-голямата част от клавира. Премиерата на „Княз Игор“ е на 23 октомври ( 4 ноември) 1890 в Петербургския „Мариински театър“  и буквално зашеметява публиката. През 1909 година към музиката на Бородин се обръща водещият руски хореограф-новатор Михаил Фокин, който упорито търси път за попълване на репертоара на Руските сезони, организирани от Дягилев  в Париж. Фокин поставя наново Половецките танци, умишлено не използвайки нищо от оперната постановка на Л. Иванов. Той не само успява бляскаво да въплъти в танца своите невероятни хореографски фантазии, но и убедително разкрива музикалните образи.

Спектакълът е поставен за първи път в рамките на Руските сезони в Парижкия театър „Шатле“ на 19 май 1909, а на 22 септември същата година е използван при възстановяването на „Княз Игор“ на сцената на Мариинския театър. Новата постановка е възприета с ентусиазъм както от критиката, така и в театралните кръгове.