Концертът за цигулка и оркестър „В памет на един ангел” от австрийския композитор – експресионист АЛБАН БЕРГ (1885-1935) е написан през 1935 по поръчка на родения в Украйна американски цигулар Луис Краснър. Той работи над втората си опера „Лулу”, когато получава щедрото предложение на изпълнителя срещу възнаграждение от 1500 долара да напише концерт. Това е крупна сума за Берг, чието творчество е забранено от нацистите за изпълнение в Германия и Австрия. Но не е въодушевен, защото предполага, че Краснър иска виртуозна творба от рода на Виенявски. Цигуларят го убеждава с аргумента: „Нападателната критика на дванадесеттоновата музика навсякъде тръби, че тя е рационална без чувство или емоция. Помислете какво би означавало за цялото движение на Шьонберг, ако един нов Цигулков концерт на Берг успее да разруши антагонизма на това клише”.
Няколко дни по-късно композиторът уведомява Краснър, че през май отива във вилата си на Вьортерзее и там ще напише концерта през лятото. Но на 22 април 1935 умира от детски паралич Манон Гропиус, 18-годишната дъщеря от втория брак на Алма (вдовицата на Малер) с архитекта Валтер Гропиус (един от основателите на школата „Баухаус”). Семейство Берг са дълбоко привързани към момичето и когато научават скръбната вест, композиторът решава да изпише с посвещение заглавие на творбата: „В памет на един ангел”. Премиерата е през 1936 в Барселона на фестивала на Международната асоциация за съвременна музика с оркестъра на Пабло Казалс под диригентството на Херман Шерхен, солист е Луис Краснър.
Концертът е замислен като двучастен, а всяка част има два раздела: I. Анданте (Прелюдиум) – Алегро (Скерцо), II. Алегро (Каденца) – Адажио (Хорални вариации). Той съчетава „използването на сериална техника и тематизъм в организацията на формата, додекафония и тоналност в огранизацията на хармонията” (В. Холопова).
Прелюдията започва с излагане на серията и усещането за крехкост, вглъбеност, известна отстраненост. Авторските ремарки тук са: „нежно”, „грациозно”, „деликатно”. Темите във втория дял са променливо-закачливи, танцувални. Обозначени в партитурата със „скерцандо”, „по виенски”, „по селски”, те са издържани в духа на лендлера и валса – прелестен звуков образ на мечтателната Манон.
В Каденцата на втората част се настанява крушението на живота, мощната кулминация прелива в началото на Адажиото, изградено с вариации върху Баховия хорал „Es is genug!” от кантатата „О, вечност, ти гръмка дума”, BWV 60. Берг изписва под нотите в скоби целия текст, символно значим за програмата на концерта: „Стига толкова! Господи, ако е богоугодно, освободи ме. Нека моят Иисус дойде! Сега, лека нощ, свят. Преминавам в небесния дом, тръгвам си уверено оттук с радост, моята унила тъга остава там долу. Стига толкова!”.
По особен начин се свързват първите четири тона на Баховия хорал с последната третина на първоначалната редица (серия), с която започва Концертът. Кодата музикално въплъщава просветлението, издигането на душата в най-висшите селения на вечната красота. Цигулковият концерт е последната композиция, която Берг завършва преди неочаквано да умре от сепсис. Реквием не само за Манон, но оказва се и за самия творец. Необичайно за практиката си, композиторът работи изключително интензивно над партитурата, излива я на един дъх с думите: „Не мога да спра да пиша концерта – нямам време!”.
текст – Янина Богданова