Балетът-пантомима в три действия и пет картини „ГРИЗЕЛДИС ИЛИ ПЕТТЕ СЕТИВА“ („Griseldis, ou Les Cinq Sens“) е една от най-големите композиции на Адолф Адам. В разгърнатата оркестрация има много оригинални идеи, включващи женски глас, пригласящ хор, хармониум и една от първите появи на бас кларинет в симфоничния оркестър. Петте сетива са изобразени в целия балет в алегорични сцени и танцови движения. Световната премиера представя оригиналната ръкописна партитура, съхранявана в трезорите на Националната библиотека на Франция, която включва всичките сцени от първото ѝ изпълнение на 16 февруари 1848 в Театъра на Кралската академия в Париж, Франция – хореограф е известният Джоузеф Мазилие, либретото е на Филип Франсоа Пинел Дюманоар, сценографията е на ММ. Камбон и Тиери. В ролята на принц Елфрид танцува прочутият Петипа. В първите две години след създаването му балетът е изпълнен 13 пъти.

През XVIII век жанрът на балета-пантомима има много общи черти с операта. Оригиналните партитури започват да се появяват през следващия век и произведенията на Адолф Адам са едни от първите – пример е балетът „Жизел“, въпреки че и в него е включен музикален материал, заимстван от опери. Развивайки интригуващи романтични сюжети, балетите на Адам са разгърнати, в тях се редуват брилянтни солисти и пантомима с голям актьорски състав на кордебалета. В „Гризелдис“ действието се развива в Бохемия, после в Молдова. Сюжетът представя копнежа на принц Елфрид по непознатата любима, която му се присънва. Той чува нейния глас, усеща аромата ѝ, допира ѝ, вкусва устните ѝ, когато тя го прегръща и целува, но не я вижда. Важна е ролята на тайнствения глас, изпълнен от сопран – това е гласът на Гризелдис. Музиката проследява вълненията и преживяванията на героите до щастливия финал.

КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ

Първо действие

Първа картина

Бохемия, в кралския парк принц Елфрид се излежава безгрижно, полузаспал, докато млади момичета танцуват около него и свирят на различни инструменти, но той е безразличен към всичко, защото мечтае за тайнствената девойка, която е видял в съня си. Кралят, неговият баща, има план, как да пречупи „студеното сърце“ на своя син, като го сгоди за Гризелдис, принцесата на Молдова. Елфрид привидно се съгласява.

Появява се Гризелдис, маскирана като овчарка. Тя разпознава ловните оръжия на младия принц, но виждайки златната корона, е разочарована, защото иска да бъде обичана не заради произхода ѝ, а истински. След като се уверява, че никой не може да я види, тя скрива златната корона на принца и на нейно място поставя своята корона от цветя.

Елфрид е замечтан и тъжен, питайки се каква ли е тази принцеса, за която трябва да се ожени. Той с изненада разглежда короната от цветя. Гризелдис тихо минава зад него, но се подхлъзва и преди да изчезне, изпуска своя медальон с неин портрет.

Принцът намира медальона, вижда портрета и разпознава момичето от съня си. Притиска медальона към гърдите си, покрива го с целувки… Той отхвърля годежа и казва на баща си, че това е жената, която обича, показвайки му нейния портрет. Кралят е разгневен. Елфрид със сълзи на очи напуска кралството, за да търси своята любима.

Втора картина

Селски площад. Земеделци и овчари се приготвят за работа на полето. Елфрид е отседнал в кралската страноприемница. Гризелдис минава оттам и води няколко кози. Всички се питат коя е тази непозната девойка. Тя показва малка мандолина, която носи на гърба си, и, акомпанирайки си, започва да танцува. Когато вижда Елфрид, тя се скрива в руините на един параклис. Принцът разглежда медальона, мислейки си за този мистериозен ангел. Изведнъж от руините се чува музика и глас, който пее.

ГЛАСЪТ:

Спри, дете, спри!

Не напускайте тези места!

Аз съм тайнственият глас,

Гласът, който идва от небето.

Елфрид слуша в захлас.

ГЛАСЪТ:

Велик глас на бури,

Шепот на потоци,

От горите диви викове,

Песни на малки птички,

Ужасна или трогателна музика,

Погребални или меки звуци,

Звуците на земята, когато пея,

Замълчи! Замълчи!…

Принцът остава замечтан. Втурва се към параклиса, но там няма никой. Гласът се чува на няколко пъти от различни посоки на фона на различен шум – селски камбани, удари на ковашки чукове, барабанчета…

Второ действие

Трета картина

Градините в двореца на Хасан, където тържествено посрещат Елфрид. Останал сам, той за сетен път разглежда медальона и заспива. Към него се приближава Гризелдис в бяло. Тя е влюбена в него, виждайки медальона, съмненията ѝ изчезват и тя целува Елфрид по челото. Принцът се събужда и след като нея я няма, се втурва да я търси. В тъмнината двамата се сблъскват, прегръщат се страстно и се целуват, но когато става светло, той е сам. Елфрид се заклева, че ще я намери.

Трето действие

Четвърта картина

Ловна картина. Последна се появява Гризелдис. Тя слиза от коня, набира букет цветя, прикрепва го на гърдите си и отново се присъединява към останалите.

Празник на градинарите, те приканват Елфрид да се присъедини, но той е безразличен. Внезапно се появява Гризелдис, хвърля букета в краката му и бързо се отдалечава. Принцът разбира, че това е неговата любима. Отчаян и опиянен от изпитото вино, той заспива. В съня му идва Гризелдис и го прегръща страстно, но когато той се събужда, тя е изчезнала.

Пета картина

Принцът е в двореца в Молдова, за да върне годежния пръстен.

ГЛАСЪТ:

Спри, дете, спри!

Пазете ценното притежание.

Аз съм тайнственият път,

Гласът, който идва от небето!

Елфрид се втурна към посоката, откъдето чува гласа. Появява се Гризелдис, облечена като козарка. Принцът я разпознава, той коленичи и слага пръстена на ръката ѝ. Когато по-късно вижда принцесата, покрита с дълъг воал, тя запява и булото ѝ пада.

ГЛАСЪТ:

Не напускайте тези места.

Аз съм тайнственият глас.

Гласът, който идва от небето!

Елфрид е изненадан, принцеса Гризелдис е тайнствената девойка. Тя протяга ръка към него и му показва годежния си пръстен. Двамата влюбени са щастиви.

(Подробното съдържание на балета е публикувано от Братя Мишел Леви / Michel Lévy frères, Париж, 1848)

текст – Елисавета Вълчинова-Чендова