„Орфа“ е предпоследен от балетите на Адам, плод на дълги години работа като оперен и балетен композитор. До 1860 г. балетът се радва на 51 представления в Париж.

Хореограф на балета е Жозеф Мазийе (1801-1868), известен танцьор (1832-37), назначен впоследствие през 1839 г. за балетмайстор. Бил е хореограф на някои от най-известните произведения на френския романтичен балет.

Историята на Анри Трианон и Франсоа-Иполит Лерой в балета „Орфа“ е странна смесица от елементи от скандинавската митология, изключително интересна в светлината на съвременните изследвания за Вагнер и работата по либретото на тетралогията „Пръстенът на нибелунгите“. Балетът „Валкирия“ (1861) на Дж. П. Е. Хартман също е основан на скандинавските митове в Дания. Те иначе не биха присъствали във Франция, ако не бе започнало преклонението към Вагнер след 1870, със съзнателно подражание на немския композитор в използването на скандинавската и артурианската митология, както при Сигурд на Рейер (1884).

Историята на Орфа има допълнителни аналогии с „Пръстена на нибелунгите“ в изобразяването на Логе (Локи при Вагнер), пакостливия бог на огъня, когото Вотан (Один) е впрегнал в службата си.

Историята описва конфликта между старите и новите богове, настъпващ при смяната на поколенията. Той отпраща към Античността и Теогонията на Хезиод (около 700 г. пр. н. е.) с успешната борба на боговете срещу титаните и тяхната окончателна победа над тях.

Налице са и други романтични теми: отвличането на любим човек от могъщ магьосник (както в „Руслан и Людмила“ на Пушкин 1820), стремежът на героя да намери и освободи любимия си. Последното е основен троп от приказките с Орфей, архетипното слизане в Хадес, за да бъде освободена Евридика, борбата на Руслан срещу злия Черномор, за освобождението на Людмила, или Зигфрид, който намира Брунхилда, или принц Зигфрид, освобождаващ Одет от очарованието на Ротбарт, или Чаровният принц, събуждащ Спящата красавица от нейния 100-годишен сън.

В тези сюжети младият герой получава магическа помощ от добро същество, както става в приказката на Карло Гоци „Жената-змия“ (1762), използвана от Вагнер в първата му опера „Феите“, 1832 г.). Преобразяването на злото омагьосване пък се открива в „Одисея“ на Омир (около 700 г. пр. н. е.) и „Неистовият Орландо“ на Аристо (1516 г.).

В балетния сценарий на „Орфа“ липсват зловещите импликации на тъмната магия, която е характерна за други приказки, но в хронологията на наратива, отвличането, търсенето, благотворната помощ, магическият талисман и евентуалният триумф на любовта, благословена от божеството, следват тези мотиви. Сценарият дава поле за романтично приключение с митологични оттенъци и възможност за сценичен спектакъл, особено пресъздаването на сцените в снега в Исландия и сцени в снега (нещо, което вече се вижда в зимната сцена в Анабаптисткия лагер в Трето действие на „Пророкът“ на Майербер (1849 г.).

Адам, работещ в последния период от живота си, пишейки леки и очарователни комични опери, показва в късните си балети нов и нарастващ динамизъм, проявяващ се в увеличената широта и дълбочина на оркестровото въображение и новите му драматични измерения. Това се вижда в „Корсар“ (1856), където Адам експериментира с оркестъра, както не е правил преди.

И „Орфа“, и „Корсар“ използват най-големите инструментални платна, които Адам някога е създавал, показващи истинско оркестрово майсторство и драматична амплитуда. Партитурата на „Орфа“ внушава изключително усещане за движение, въображение и цвят на звука. Пасажите в баскларинета, свирещ под възходящите и низходящи арпежи на арфата, са забележителни.

Балетът предоставя големи възможности за някои от големите танцьори на романтичния балет. Фани Черито (1817-1909), например, с целия си блясък и бурен темперамент, идеално подхожда на енергичния характер на Орфа. (По-мрачните, трагични елементи на балета са по-скоро в стила на Шарлота Гризи.)

Сюжет на балета „Орфа“:

Първо действие:

Действието се развива в Исландия, сред снежна равнина близо до Рейкявик, над който в далечината се вижда връх Хекла. На преден план е разположен олтар и статуя на Локи, богът на огъня (Бертие). Орфа (Фани Серито) и годеникът ѝ Лодброг (Люсиен Петипа) идват да отпразнуват наближаващата им сватба. Виждайки старец (Ленфант), който се дразни от тълпата, Лодброг го кани да седне до огъня и да се присъедини към празнуването им. Чува се звукът на арфа, когато старецът с благодарност протяга ръка над главата на Лодброг и изчезва. Жреците на Локи се появяват, за да извършат брачната церемония. Докато те са напът да дадат своята благословия, статуята на Локи отправя светкавици във въздуха.

Свещениците отказват да продължат след такова драматично знамение. Лодброг размахва ядосано юмрук към статуята, която след това започва да свети. Орфа се оказва неустоимо привлечена към пиедестала, след което незабавно е погълната в земята заедно със статуята сред взрив от пламъци. Старецът изведнъж се появява отново и дава на Лодборг златна стрела. Тя би дала възможност на младия мъж да спаси любимата си. Старецът посочва пътя към далечните планини.

Второ действие:

Дворецът на Локи в сърцето на планината. Великолепно стълбище води до вулканичен кратер; наоколо има цветя и дървета, блестящи със скъпоценните камъни и благородните метали на земята. Локи влиза, носейки Орфа, която полага на диван, инкрустиран с диаманти.

По негов знак тя идва в съзнание. В „Съблазните“ (Les Séductions) са извикани седемте удоволствия и пороци (Bodanova, L. Marquet, M. Marquet, Rousseau, Mathé, Jendron, Féneux), за да сломят съпротивата на Орфа.

Докато те танцуват, упражнявайки хитростите си, Лодброг се появява на върха на стълбището и започва да слиза надолу. Той разпръсва пазачите с магическата стрела, но Локи отмъщава, като затваря Орфа в храст златна тръстика. Той гневно ругае и изчезва в земята. Сега мистериозният старец се появява отново и приканва отчаяния Лодброг да докосне тръстиката със златната си стрела. Докато го прави, те се разделят и Орфа е освободена от затворническата магия. Тогава самата Орфа взима стрелата и, използвайки нейната магическа сила, възстановява естествения образ на много млади момичета, които Локи е превърнал в камъни и цветя.

Старецът сега се разкрива като бог Один. На заден план се появява Валхала. Один се изкачва по стълбите към трона си, където сяда, заобиколен от своето божествено семейство и по-малки божества, и дава своята благословия на двамата влюбени.

(По бележките на Робърт Игнатиъс Летелие, Тринити Колидж и Институт за продължаващо образование в Мадингли Хол в Кеймбридж)