Концертен комплекс „България“ е част от построената в периода 1935-1937 година многофункционална сграда в центъра на град София.
Архитектурният комплекс „България“, включващ концертна зала, хотел, ресторант и сладкарница, е възникнал като идея на Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество, което през 1932 година избира чрез конкурс проекта на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов.

Разположената на три улици сграда („Цар Освободител“, „Георги Бенковски“ и „Аксаков“) се смята за пример за модернизма в периода между Първата и Втората световна война, със смели решения, включващи потъващи столове в концертната зала, подвижен прозрачен покрив над ресторанта и падащи витрини на сладкарницата.

Концертната зала е имала 1470 седящи места, разположени на три нива – партер, първи и втори балкон. За постигането на извънредно добрата акустика тя е била със специална облицовка, съобразена с изискванията на Херцовия институт за акустични изследвания в Берлин. Едно от големите постижения е било и монтирането на първия концертен орган у нас от немската фирма Зауер. Със своите 4 мануала, 72 регистъра и 6000 тръби този орган си остава и до днес най-големия на Балканския полуостров.

Откриването на комплекс „България“ е било на 9 октомври 1937 година с празничен концерт на Академичния симфоничен оркестър. Диригент е бил Цанко Цанков, а солисти – френският органист Жозеф Боне и известните български музиканти Люба Енчева, Димитър Ненов и Панчо Владигеров. Програмата е включвала произведения от Йохан Себастиан Бах, Георг Фридрих Хендел, Петко Стайнов и Панчо Владигеров, който специално за откриването на новата зала написва една от най-популярните си творби – Концерт за пиано и оркестър №3.

По време на бомбардировките на 24 май 1944 година залата е разрушена, а органът и двата концертни рояла Стейнуей са безвъзвратно унищожени.

През 1949 година концертният комплекс „България“ е частично възстановен и се превръща в дом на оркестъра, свирил на откриването дванадесет години по-рано и познат днес като Софийска филхармония. В следващите 25 години залата придобива все по-голяма популярност сред хората на изкуството, а през 1974 година бива възстановена и камерната зала. През същата година немската фирма Шуке инсталира в зала „България“ нов концертен орган с 3 мануала и 55 регистъра, който е най-големият съществуващ днес у нас.

През 1978 година архитектурният комплекс „България“ е обявен за паметник на културата от национално значение.

Концертният комплекс със своите зали се превръща в своеобразен център на класическата музика в България, в него гостуват всички изявени български музиканти, както и някои от най-големите изпълнители на 20 век в световен мащаб.

До 1989 година в зала „България“ се провежда на всеки четири години национален преглед, в който вземат участие всички държавни симфонични оркестри в страната.

През първите години на 21 век концертният комплекс запазва своето извънредно важно значение за културния живот в България. Освен дом на Софийската филхармония и сцена за изява на различни състави от столицата и страната, в него се помещава и Националната нототека. Комплексът е съставен от голяма зала, разполагаща с 1187 седящи места, камерна зала с 216 места, мраморна зала – Студио Музика – с 50 места, звукозаписно студио, а от 2004 година и с художествена галерия, в която днес могат да се видят изложби на големи български художници и фотографи. Всички зали са оборудвани с концертни рояли Стейнуей, като освен тях, комплексът притежава инструменти на фирмите Бьозендорфер и Блютнер.

 

Правила за публиката на Концертен комплекс „България“

1.Публиката се допуска в залите на Концертен комплекс „България“ само срещу билет, който се показва на разпоредителите. Публиката се задължава да заеме мястото, указано на билета.

При наличие на билет с неуказано място, публиката се задължава да седне на мястото, посочено от разпоредителите.

2. Препоръчително е публиката да бъде в Концертния комплекс поне 15 мин. преди указания на билета час.

3. Публиката не се допуска в залата след започването на концерта. Тя може да заеме местата си в паузите между отделните произведения. Закъснелите зрители се допускат на втори балкон. Те могат да заемат местата си в залата по време на антракта.

4. Не е препоръчително присъствието на деца до 5 години на вечерните концерти за възрастни.

5. В залата не се допускат лица във видимо нетрезво и неадекватно състояние и лица с неугледен външен вид.

6. Софийската филхармония си запазва правото да отстранява от залата лица, които с поведението си пречат на изпълнителите и на публиката.

7. Препоръчва се облекло, съответстващо на престижа на институцията. Връхните дрехи, шапки, чадъри, обемни чанти задължително се оставят на гардероб. При забравени или изгубени вещи, както и при други проблеми, публиката се обръща към разпоредителите.

8. По време на концерт се пази тишина. Мобилните телефони се изключват или се поставят в тих режим, който не пречи на публиката и изпълнителите.

9. Абсолютно е забранено правенето на снимки, аудио и видео записи по време на концерта. Нарушителите ще бъдат помолени да напуснат залата, а записите и снимките ще бъдат изтрити.

10. Забранена е консумацията на храни и напитки в залата. Това може да става само през антракта във фоайето на Концертен комплекс „България“.

11. Забранено е пушенето и използването на наркотични вещества в Концертен комплекс „България“

12. При възникването на проблеми от всякакво естество публиката може да се обърне към ръководителя на разпоредителите или към Мениджър Концертна  дейност на Софийската филхармония.

Утвърдил:

Директор, Найден Тодоров