ИЗВЪНРЕДНО ПОВТОРЕНИЕ НА НОВОГОДИШНИЯ КОНЦЕРТ – специален концерт

Home/Голяма зала България, Концертен комплекс "България", Софийска филхармония/ИЗВЪНРЕДНО ПОВТОРЕНИЕ НА НОВОГОДИШНИЯ КОНЦЕРТ – специален концерт
Loading Събития
  • This event has passed.

Вахан Мардиросян, диригент
Светлин Русев, цигулка

Антон Марков, баритон

С участието на НФХ „Светослав Обретенов”
Славил Димитровдиригент

В програмата произведения от  МОЦАРТ,  ДОНИЦЕТИ, ЩРАУС, САРАСАТЕ, ВЕРДИ,
ЧАЙКОВСКИ, ШОСТАКОВИЧ, ХАЧАТУРЯН, СВИРИДОВ
Йохан Щраус – син (1825-1899) – увертюра към оп. Прилепът (1874)
Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) – Adagio Е-dur KV 261 (1776)
Гаетано Доницети (1797-1848) – ария Una furtive lagrima   из оп. Любовен еликсир  (1780)
Аугустин Лара (1900-1970)  – Гранада (1932)
П. И. Чайковски (1840-1893) – Малка увертюра из балета Лешникотрошачката оп. 71 (1892)
П. И. Чайковски – Pas de deux из балета Лешникотрошачката
Роберто Казалино/Тициано Феро – Non ti scordar mai di me
Георгий Свиридов (1915-1998) – Валс из Музикални илюстрации към повестта на А. С. Пушкин „Виелица“ (1964)
П. И. Чайковски – Валсът на цветята из балета Лешникотрошачката

Арам Хачатурян (1903-1978) – Валс из музиката към драмата Маскарад на Лермонтов (1941)
Сергей Прокофиев (1891-1953) – Валс из Симфония №7 Cis-moll, оп. 131 (1952)
Николай Римски-Корсаков (1844-1908) – Полна, полна чудес – ариозо на цар Берендей из оп. Снежанка (1881)
Пабло де Сарасате  (1844-1908)– Цигански напеви за цигулка и оркестър оп. 20 (1877)
Гаетано Доницети – Серенада C’ome gentil  из оп. Дон Паскуале (1842)
Пауло Тости (1846-1916) – Ideale (1882)
Фридерик Шопен (1810-1849) – Голям блестящ валс Es-dur оп. 18, №1
Йохан Щраус-баща (1804-1849) – Радецки марш оп. 228 (1848)

В оживлението на празничния бал изпращаме старата и посрещаме Новата година. Така и тъгата по отминалото, и тревогите и надеждите за предстоящото се завихрят в танца. Като пъстри листи от календар се редуват и сипят спомени и предчувствия. Както подхожда на истински бал, и тук ще се появяват различни персонажи. Шумната и весела компания от Прилепът на Йохан Щраус (първоначално оперетата е трябвало да се казва „В навечерието на Новата година“ – по водевила на Мейак и Алеви), триумфално завръщащите се от потушаване на въстанали италиански карбонари австроунгарски полкове под командата на фелдмаршал Радецки – под палката на Йохан Щраус –баща, танцуващи цветя  – може би тези, от приказката за малката Ида, ослепително белите рамене на пани и гордите мустаци на шляхтата в Шопеновия вальс брийан, циганин с омайващо напевна и дяволски виртуозна цигулка, който напява мелодиите на своите странствания, за уморените от танците друг цигулар – Антонио Брунети  свири Ададжо, написано като резервно от Моцарт, за да замести със семплата си красота твърде „ученото“ Ададжо от Петия концерт;  появяват се сенките на Нина и Арбенин от Маскарад, увлечени в страстно-ревнив валс, отровно-привличащ, Валсът на Свиридов към Виелица на Пушкин премрежва погледа със завесата от звукови снежинки: Пак беше заваляло. Със сънен поглед гледаше снежинките — как сребърни и тъмни се носят в светлината. Душата му застиваше в несвяст, заслушана в снега, който засипваше всичко, разстилаше се над вселената, със сипкав съсък засипваше живите и мъртвите и се спускаше като сън (…) Тук е и Валсът от последната Седма симфония на Сергей Прокофиев, в който носталгията и надеждата си подават ръка по неповторим начин; жест едновременно на сбогуване и приветствие; един истински новогодишен жест. Освен снежинки и блестящи конфети на нашия новогодишен бал от небето ще падат и сладки бонбони; така Ерих Кестнер поетично се изказваше за небесните звуци, с които един истински тенор ни дарява, правейки празника още по-фееричен и хубав.

 [:]