Посвещава се на Десет годишнината от приемането на България в ЕС и Председателството на България на Съвета на ЕС през 2018
Симфония №9 в ре-минор, оп. 125, наричана също Хорална симфония, е последната напълно завършена симфония на германския композитор Лудвиг ван Бетовен. Написана през 1824 година, тя е сред най-популярните произведения на класическата музика. Определяна е като един от шедьоврите на Бетовен и една от най-значимите композиции в музикалната история.
Симфония № 9 е първият пример на симфония от значим композитор, в която са използвани вокални елементи. Нейната четвърта част съдържа изпълнение на хор и четири солови вокалисти, адаптация по поемата на Фридрих Шилер Ода на радостта. Самият Бетовен е вече напълно оглушал, когато пише Деветата. Не успява да чуе дори френетичните овации след премиерата на 7 май 1824 г. Тази симфония и до днес запазва своето могъщество и внушение. Не случайно през 1971 г. Парламентарното събрание на Съвета на Европа решава да приеме Одата на радостта от 9 симфония на Бетовен за Европейски химн. Официално става символ на Съвета на Европа на 19 януари 1972 г., а през 1985 г. е признат от главите на ЕС като официален химн на Европейската общност, а от 1993 г. – на Европейския съюз. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа – свобода, мир и солидарност.