В музикалната история творчеството на нидерландския композитор ЯН ПИТЕРСОН СВЕЛИНК се разглежда като преход между ренесансовата и бароковата епоха. Роден е в семейството на органиста Питър Суибъртсън. Скоро семейството се премества в Амстердам, където баща му поема ролята на органист в централната градска църква (днес тя е известна като най-старата амстердамска църква Оуде Керк/Оude Kerk/Старата църква). Свелинк получава първите си уроци по музика и орган от своя баща. От около 1580 г. до края на дните си без никога да заминава в чужбина той служи като органист в същата църква. От първата известна публикация на негови произведения през 1594 г. той използва само фамилията на майка си Свелинк. Виртуоз и майстор в импровизацията, славата му като учител се разпространява в цяла Северна Европа и особено в Германия. Сред неговите ученици са основателите на немската органова традиция Михаел Преториус, Самуел Шайд, Хайнрих Шайдеман, Петер Хасе, Андреас Дюбен и др. Новите барокови тенденции са характерни за опусите му за орган и клавесин. Вокалната музика на Свелинк е повлияна от старите холандски майстори, френския полифоничен шансон, италианските мадригалисти. Тя е полифонична, на 4 до 8 гласа.