Белгийският цигулар и композитор Шарл Огюст де Берио (1802–1870) е считан за основател на франко-белгийската цигулкова школа. Той е роден през 1802 г. в гр. Льовен, Белгия в благородническо семейство, но остава сирак на деветгодишна възраст. Поверен е на грижите на своя учител по музика и приятел на баща му, Жан-Франсоа Тиби (1772-1844). Де Берио започва да учи цигулка с Тиби, който от своя страна е ученик на Джовани Батиста Виоти. През 1811 г. Шарл свири за първи път пред публика, изпълнявайки концерт от Виоти. През 1821 г. младият музикант заминава за Париж и за кратко учи в Парижката консерватория при Пиер Байо. Берио получава насърчение от Рудолф Кройцер. През 1824 г. осъществява концертно турне в Англия, където има бляскав успех. Скоро след това е ангажиран като придворен цигулар от Карл X, а през 1827 година става соло цигулар в двора на Уилям I от Холандия.
Де Берио се оженва за именитата певица Мария Малибран и техният син Шарл-Уилфрид де Берио, става по-късно професор по пиано и преподавател на Морис Равел, Енрике Гранадос и др.
Кариерата на Берио се развива паралелно с тази на Паганини и техните стилове на свирене често са сравнявани.
След смъртта на Малибран поради нещастен случай, Берио живее в Брюксел. През 1843 г. той става основен преподавател по цигулка в Брюкселската консерватория, където създава френско-белгийската цигулкова школа. Виден негов ученик е Анри Виотан.
Пред 1852 година, поради влошаване на зрението Берио се пенсионира, а няколко години по-късно ослепява напълно. Парализа на лявата ръка слага край на кариерата му през 1866 г.
Най-значимата част от композиторското наследство на Берио са десет концерта за цигулка и оркестър. Той е автор също на солови пиеси за цигулка и етюди за учебни цели, в които освен техническата виртуозност, е постигнат и артистичен блясък.