Френският композитор, диригент и музикален критик ЕКТОР БЕРЛИОЗ – авторът на Фантастична симфония (1830), хоровата симфония Ромео и Жулиета (1839), драматичното произведение Проклятието на Фауст (1846) и много други изключителни със своя замисъл и художествена реализация творби, е сред най-ярките и оригинални личности в изкуството на XIX век. В творчеството му се отразява неговата пламенна романтична натура и непрестанно търсещият му дух, устремен към нови пътища в музиката.
Берлиоз създава програмно-романтичната симфонична музика, въвежда лайтмотива (idée fixe), като характеризира герои, образи, събития в произведението, обогатява изразните и звукоизобразителните възможности на оркестъра чрез нови похвати в оркестрацията и въвеждане на нови музикални инструменти. Използва необичайно големи оркестрови състави за свои произведения, като на няколко концерта дирижира оркестри от повече от хиляда музиканти. Неслучайно Ромен Ролан го нарича „най-дръзкия новатор“. Подчертаната драматична изразителност в произведенията му обясняват противоречивото отношение на съвременниците му към неговото творчество. Музикалният му език поразява със своята чувствителност и картинната образност. Композиторът Цезар Франк много точно определя творчество на Берлиоз като съставено от шедьоври, имайки предвид неповторимостта на неговите произведения – за разлика от много композитори Берлиоз почти никога не се повтаря, независимо че всяка творба носи отпечатъка на индивидуалния му композиторски стил.
Родното място на Берлиоз е село в близост до Гренобъл във френските Алпи. В ранните си години добива познания по музика, композира за местни камерни групи, научава се да свири на флейта и виртуозно на китара. През 1821 баща му го изпраща в Париж да учи медицина и в продължение на една година той стриктно посещава курсовете. Но използва и всяка възможност да отиде в Парижката опера, където се запознава, с партитура в ръка, с целия репертоар, особено с произведенията на големия оперен композитор Кристоф Вилибалд Глук. Става ученик на Жан-Франсоа Лесюер, професор по композиция в Парижката консерватория, въпреки несъгласието на семейството му. Но Берлиоз упорито следва своя път в музиката и през 1830 печели авторитетната „Римска премия“. Оттогава е и неговият шедьовър Фантастична симфония, свързана с голямата му любов към прочутата по това време в Париж шекспирова актриса Хариет Смитсън. През 1833 композиторът се жени за нея, но бракът му продължава само няколко години. Къщата в Монмартър, в която живеят, е посещавана от млади поети и музиканти романтици, включително Алфред дьо Вини и Шопен. Там се ражда и единственото дете на композитора – Луи. В нея създава и своя Реквием. Голяма меса на мъртвите (1837), симфониите Харолд в Италия (1834) и Ромео и Жулиета (1839), операта Бенвенуто Челини (поставена в Париж, 1838). В своите Мемоари композиторът споделя колко продуктивни са парижките му години, когато е създал оратории, множество кантати, две дузини песни, меса, част от опера, две увертюри, фантазия по Шекспир Буря и осем сцени от „Фауст“ на Гьоте, Фантастична симфония.
Престоят му в Италия във връзка с получената награда „Римска премия“ е творческо вдъхновение до последните му произведения: мащабната опера Троянци, която композиторът не вижда реализирана на сцена освен второто ѝ действие (за първи път е поставена цялостно в чужбина, декември 1890 в Карлсруе, на немски език; премиерата на оригиналния френски език e през 1906 в Брюксел) и Беатриче и Бенедикт (замислена още през 1833, завършена и поставена през 1862).
След 1840 животът на Берлиоз се състои от поредица от концертни обиколки в Европа като диригент. Има възможността да се запознае и да общува с творци от различни националности, включително Мусоргски, Римски-Корсаков и другите композитори от „Руската петорка“. Последните му концерти са в Санкт Петербург и Москва през 1867, когато той е много болен. Освен това Берлиоз е много подтиснат от смъртните случаи в неговото семейство. Първата му съпруга Хариет Смитсън, с която той е разделен, но към която все още изпитва дълбока привързаност, умира през 1854. Втората му съпруга Мария Ресио, за която се е оженил, когато е вдовец, умира внезапно през 1862. Синът му Луис, който е морски капитан, е смъртоносно поразен от жълта треска в Хавана на 33-годишна възраст. На 8 март 1869 композиторът напуска този свят.