Белгийският композитор барон Флор Петерс (1903 – 1986) е един от най-известните органисти на 20 век. Започва да свири на орган от много ранна възраст, неговия баща е органист в родния му град Тилен. Петерс учи в Института „Леменс” в Мехелен . Вместо за осем, завършва пълния курс за четири години и е най-младият лауреат на наградата „Lemmens-Tinel” в историята на училището. На 22 години, след смъртта на своя учител Оскар Депюи, поема неговото място като органист в църквата „Св. Ромбо” започва да преподава в Института „Леменс” (1923-1952). От 1931-1948 г. води клас по орган в Консерваторията в Гент, както и в Римския католически колеж в Тилбург (Нидерландия). От 1948-1968 г. преподава и в Кралската фламандска консерватория за музика в Антверпен. Петерс е обучил стотици органисти, работили с него в Белгия и на майсторските му класове в САЩ. През 1952 г. публикува тритомника с капиталния си метод Ars Organi (1952). Съставител и редактор е на издания с пиеси за орган от стари фламандски майстори. Той е плодотворен композитор, само за орган създава повече от 130 опуса, има силен афинитет и към хоровата музика. Стилът му – интровертен и медитативен е белязан с покоряващо въображение. Музикалният език на Петерс еволюира през почитанието към органовата късноромантична традиция на Цезар Франк, неокласицизма, също политоналността и сериализма. Известен е и като ерудиран познавач на старинната грегорианска музика.