Ференц Еркел (1810–1893) е унгарски композитор, пианист, диригент, музикален педагог, основател на унгарската национална опера.
Музикалният му талант се проявява рано. Еркел учи при Хайнрих Клайн в Пресбург. От малък изнася концерти като пианист и преподава пиано (1828-1835), а също така служи като капелмайстор (от 1890) в Колозвар (Клуж-Напока). През 1835 г. се премества в Пеща, където скоро става диригент на Унгарското театрално дружество. От 1838 до 1890 г. той е главен диригент и директор на Унгарския национален театър, ръководи оркестъра на Филхармоничното дружество в Пеща от основаването му през 1853 г. до 1871 г., а от 1868 г. е ръководител на Общоунгарската асоциация на Хоровите общества. През 1875-1889 г. е първият директор и професор по пиано (до 1886) в Унгарската музикална академия. През 1872 г., заедно с Ференц Лист, той инициира изграждането на нова сграда за Операта в Будапеща, построена през 1884 г., като става неин диригент от деня на откриването ѝ.
Ференц Еркел е основателят на унгарската национална опера в буквалния смисъл на думата, тъй като именно той създава първата унгарска опера. В повечето от своите опери той отразява страниците от трагичната история на родината си: освобождението на страната от нашественици и борбата срещу тиранията. Най-значими са неговите героико-лирични опери „Ласло Хуняди“ и „Бан Банк“. В творчеството си Еркел съчетава западноевропейските оперни традиции от епохата и националния музикален стил с използване на унгарски народни мелодии. Стилово композиторът преминава от романтизъм към реализъм. В неговите опери ролята на масите става все по-значима и в много хорови сцени започват да се използват по-често народните песни.
Еркел е автор на „Тържествена увертюра“ (1867), множество пиеси за пиано, хорови песни, включително унгарския химн (1844), както и музика за т. нар. народни театрални пиеси.
Наред с музиката, Ференц Еркел е смятан за един от най-силните унгарски шахматисти от средата на ХІХ-ти век. Започва да се занимава сериозно с шах от края на 30-те години. Участва в кореспондентския мач Пеща – Париж през 1842-1845 г. (ходовете са обсъдени колективно, унгарците печелят с 2:0). През 1859 г. основава първия шахматен клуб в Пеща, който ръководи до края на живота си.