Фердинандо Карули (1770–1841) е италиански китарист, композитор и преподавател, автор на първото цялостно ръководство за обучение на този инструмент. Смятан е за един от първите солови изпълнители на класическа китара.
Роден в богато семейство, Карули учи виолончело при местен свещеник като дете, но на шестнадесет години е заинтригуван от китарата и започва да се учи да свири самостоятелно. Той развива свой индивидуален стил на изпълнение и постепенно постигна значителен успех. Започна да изнася концерти в Неапол, като скоро спечели славата на най-добрия китарист в Италия. През 1801 г. музикантът се оженва за французойка и заминава за Париж, където продължава активната си концертна и композиторска дейност. Музикалните критици пишат, че Карули е първият музикант, който открива възможностите на китарата като сериозен концертен инструмент за парижката публика. През 1800-1810 г. Карули композира много (главно за китара), произведенията му стават много популярни и са публикувани в Аугсбург, Виена, Хамбург, Милано и други градове.
През 1811 г. композиторът завършва „Пълна школа за свирене на китара“, първо методическо ръководство от този вид в историята. Школата е преиздадена във Франция и в чужбина и бързо става много популярна (все още се използва от много китаристи като начално учебно помагало).
Карули умира в Париж през 1841 г., осем дни след 71-ия си рожден ден.
Той е един от първите солисти на класическа китара в историята, свиренето му се отличава с чистота, красив звук и виртуозност. Той има важно значение и като композитор: неговите над 400 композиции, написани в стила на ранния италиански романтизъм, весели, елегантни и грациозни, са включени в репертоара на много световни изпълнители. Много от творбите на Карули имат програмно съдържание.