Композитор, диригент и вокален педагог, Валтер Рабл (1873–1940) е оставил малък брой произведения, които принадлежат по стил към късната романтична епоха. На 30-годишна възраст той изцяло спира да композира и до края на живота си се отдава на дирижиране и преподавателска работа.
Валтер Рабл е роден във Виена. Завършва с отличие Залцбургската гимназия през 1892 г., а по-късно продължава образованието си при Карл Навратил (1836-1914) във Виена и в докторската програма в Германския университет в Прага при Гуидо Адлер. На 25 години защитава докторат и по-късно постъпва в Дрезденската опера като корепетитор и хормайстор.
След 1903 година Рабл дирижира в цяла Германия и популяризира в концертите си музиката на Густав Малер, Франц Шрекер, Ерих Корнголд и Рихард Щраус. През 1905 г. той се оженва за певицата Хермине фон Кристен и дирижира постановки на оперите „Валкюра“ от Вагнер и „Електра“ от Р. Щраус с нейно участие в главните роли. След оттеглянето си от сцената през 1924 г. той продължава да работи като вокален педагог и корепетитор, обучавайки редица забележителни певци.
Автор е на квартет за кларинет, цигулка, виолончело и пиано, соната за цигулка, симфония, пиеси за пиано и няколко цикъла с песни. Голяма част от неговите произведения са създадени в традициите на Брамс и Шуман, но операта му „Лиан” (1903) се доближава повече до творчеството на Рихард Вагнер. Въпреки че тя е приета добре, операта си остава последната му композиция.