СТЕФАН ДРАГОСТИНОВ е композитор със световна известност. Завършва теоретичния отдел на Ленинградската консерватория с Втора симфония (1972) в класа по композиция на проф. Борис Арапов.
Носител е на първи награди на авторитетни международни конкурси по композиция: Гаудеамус в Холандия за кантатата Панаирът (1978), Карлхайнц Щокхаузен в Италия за Концерт за пиано и оркестър (1980), Grand Prix на фондация Артур Онегер – Франция за кантатата Polytempi 3 (1982), Симон Боливар – Венецуела за Симфония-Монумент (1984), Фернандо Пессоа – Португалия за Ода за морето (1986).
Автор е на 6 симфонии, сред тях е знаменитата Peace Symphony (Симфония за мира), създадена по поръчка на Rotary International като символ на единението за мир и разбирателство.
„Teatro de Bellas Artes” в Маракайбо е мястото, където на 21 февруари 1985 Симфонията отбелязва световната си премиера под палката на Едуардо Ран. Общественият отзвук е невероятен. Получени са поздравления от Държавни ръководители от цял свят, сред които – Роналд Рейгън, Константин Черненко, Франсоа Митеран.
В пресата творбата е обсипана със суперлативи:
„Респектиращата тишина и смълчаните лица подсказваха, че публиката е под своеобразна хипноза. Всички бяха под магията, предизвикана от Симфония за мира!… Велика творба!” (Newsp. Critica, Caracas, 23.02.1985.)
„Симфония за мира грабва аудиторията от самото начало. Хоровата и симфонична структура оставят неотразимо впечатление, което може да се сравни с Деветата симфония на Бетовен. Творбата приковава вниманието към средновековните песни, към славянските фолклорни елементи и препратките към българската народна традиция.” (Prof. Helena Sassone, Panorama, 2 март 1985)
Година по-късно Симфония за мира е изпълнена в препълнената зала „България“ в София под палката на Иван Маринов.
На страниците на специализирания печат за култура може да се прочете: „Мащабът на Симфония за мира и нейният хуманистичен патос покориха всички… Смелото включване на „Многая лета” в едно произведение с ярка съвременна идея говори не само за артистичното преосмисляне на наследството, но и за прякото му подчинение на нашия ден. Това вече не е само музика, а и позиция! Благодарение на Драгостинов древният Благослов доби нов смисъл, превърна се от глас към Бога в глас към хората. Мирът получи още една българска песен, която светът ще чуе! (Стефан Продев, в. Народна култура, 7 февруари 1986)
Творчеството на Стефан Драгостинов е отворено към всички жанрове – от монументалните симфонични платна до вокалната миниатюра и клип-мимолетностите в рекламата. Автор е Концерт за пиано и оркестър, Концерт за баскларинет, Концерт за валдхорна, десетки камерни творби, инструментални сонати, театрална и филмова музика, над петстотин хорови и солови песни. Специална ниша в творчеството му през 70-те и 80-те години – и до днес – е отворена към авангардните му творчески изследвания на съвременните политемпични звукови процеси в музиката, заложени в хоровите му кантати Politempy 1 & 3, които му донасят и първите високи международни отличия и признания.
В творбите си постига майсторско съчетаване на националните традиции със съвременните композиционни техники. През лятото на 1981, на Традиционния международен фестивал в Бергамо след премиерата на Politempy 4 вестник „Corriere della Sera” отбелязва: „Модерна и оригинална творба, заслужила Голямата награда на Конкурса Щокхаузен!.. Същевременно, проявявайки се на Запад, Стефан Драгостинов не забравя своя корен!…”
Произведенията му се изпълняват в цял свят: в центъра за съвременно изкуство в Париж Жорж Помпиду, в Болшой театър, на фестивалите Варшавска есен, Московска есен, Бергамо-Бреша, Гаудеамус, Биенале – Братислава, Новогодишен музикален фестивал – София, Салон на изкуствата – НДК, Мартенски музикални дни – Русе, Варненско лято, Софийски музикални седмици. Изпълнители на неговата музика са изтъкнати формации като Ансамбъл ЕнтерКонтампорен – Франция, Симфоничният оркестър на РАИ – Милано, Хорът и оркестърът на Холандското радио, Софийската опера, Софийската филхармония, Хорът и оркестърът на Националното радио, Варненска филхармония, Националният венецуелски оркестър – Каракас, хор и оркестър Белас Артес – Маракаибо, десетки хорови формации от България, Европа, Америка и Австралия, както и виртуози като Хари Спарнай, Антонио Бакели, Милена Моллова.
До 1994 година Стефан Драгостинов е ръководител на Ансамбъл Филип Кутев, с който осъществява триумфални турнета в цял свят, а през 1988 записва в Япония първите три CD-албума в историята на Филип Кутев с тираж 2 милиона екземпляра.
Важен акцент в биографията му е проектът Антология на българския фолклор, който композиторът осъществява последователно вече 20 години заедно с основаната от него формация Драгостин Фолк. В творчеството му националната традиция присъства като повод за създаването на съвременни ценности с авторски подпис.
През 2007 Международният комитет World Music в Корея огласява своето решение за удостояване на Стефан Драгостинов с Академичното звание World Master сред номинирани от цял свят творци. Формулировката гласи: „За изключителни постижения в областта на традиционната музика”. Този международен приз се дава за цялостната дейност на Стефан Драгостинов в областта на изследването и развитието на националната музикална традиция и за нейното съхраняване и продължаване в съвременния свят без граници, за приобщаване на българската културна идентичност към световната съкровищница на духовни ценности.
Драгостинов е професор по композиция, оркестрация, теория и съвременни музикални техники в Нов български университет, изнася научни лекции в престижни академични и университетски общества в цял свят.
През 2007 той основава клас по композиция при Департамент Музика. Оттогава до днес неговите талантливи студенти Емерих Амбил, Сара Костадиновска, Данаил Танев, Валерия Крачунова, Мина Ефремова, Десислава Георгиева печелят неизменно високи отличия на авторитетни международни конкурси в България и по света.
„Триумф на школата на професор Стефан Драгостинов!“ – под това заглавие вестник Труд (13 април 2012) коментира забележителните творчески успехи на студентите от Нов български университет:
„Сам носител на низ от най-престижни отличия, професор Драгостинов на времето е наричан „безпогрешен снайперист” заради поредицата от първи награди на международни конкурси в Холандия, Италия, Франция, Венецуела и Португалия. Днес неговите талантливи студенти от Нов български университет продължават безпогрешно пътя му!“.
текст – Милена Божикова