„Това не е жена, която композира, а композитор, който е жена!“ С тези думи Амброаз Тома изразява своето възхищение от Сесил Шаминад (1857–1944), известна френска пианистка и композитор, отличена през 1913 година с Ордена на Почетния легион.
Родена в Париж, Шаминад израства в музикално семейство. Учи частно с преподаватели от Парижката консерватория: пиано при Льо Купе, цигулка при Мари Габриел Огюстен Савар и Мартин Пиер Марсик и музикална композиция при Бенджамен Годар.
Шаминад прави творчески опити още като дете, композирайки пиеси за своите котки, кучета и кукли. През 1869 г. тя изпълнява част от музиката си пред Жорж Бизе, който е възхитен от нейния талант. През 1878 г. младата музикантка, с подкрепата на своя преподавател Льо Купе, изнася концерт, състоящ се изцяло от нейни композиции. Това бележи началото на нейните творчески изяви и се превръща в модел за концертите, които тя осъществява след това в кариерата си.
Шаминад прави няколко концертни обиколки на Франция в ранните си години. През 1892 г. дебютира в Англия, където творбите й са популярни. През 1908 г. изнася концерти в дванадесет града в САЩ. Нейните композиции се харесват изключително много на американската публика и пиеси като Scarf Dance или Ballet No. 1 стават част от основния репертоар на много любители пианисти от онова време. Тя композира Концертна пиеса за пиано и оркестър, балетна музика и други оркестрови произведения. Нейното Концертино за флейта, оп. 107 е важно произведение в репертоара за флейта.
През 1913 г. тя е избрана за Кавалер на Ордена на Почетния легион, връчен за първи път на жена композитор. С напредване на възрастта тя постепенно спира да пише музика. Сесил Шаминад умира в Монте Карло на 13 април 1944 г.