Именитият френски виолончелист, диригент и композитор Пол Тортелие (1914–1990) е роден в Париж в семейството на дърводелец с бретонски корени. На 12 години постъпва в Парижката консерватория и е отличен с първа награда в своята специалност за изпълнението на Концерт за виолончело на Едуард Елгар. Дебютира с оркестър „Ламурьо“ през 1931 г., когато е 17-годишен. Няколко години по-късно се присъединява към Филхармоничния оркестър на Монте Карло като първи виолончелист. Там свири под ръководството на видни диригенти като Бруно Валтер и Артуро Тосканини. Изпълнява соловата партия в симфоничната поема „Дон Кихот“ на Рихард Щраус под диригентството на самия композитор, а по-късно свири многократно това произведени и прави записи, които са емблематични.
През 1937 г. Серж Кусевицки кани Тортелие като първия виолончелист в Бостънския симфоничен оркестър. Две години по-късно музикантът се завръща в Париж и в края на войната става солист в оркестъра на Концертното общество на консерваторията. След редица солови изпълнения в Берлин, Амстердам и други европейски градове, които имат голям успех, през 1947 г.Тортелие получава покана от диригента Томас Бийчъм да участва във фестивала на Ричард Щраус в Лондон, където блестящо изпълнява музиката на великия немски композитор. Това участие бележи началото на неговата голяма международна кариера. През 1950 г. Тортелие е поканен от Пабло Казалс да свири като водач във Фестивалния оркестър на Прадес. Той приема от уважение към Казалс и по-късно споделя следното: „Свирил съм за Тосканини и Караян, но с никой друг диригент не съм чувствал това, което почувствах с Казалс“. Повече от всеки друг виолончелист Казалс е този, който му е повлиял най-много.
През 50-те години на миналия век Тортелие се налага като един от водещите музиканти в света. През 1955 г. той прави първата си изява в САЩ като солист в Карнеги Хол. Навсякъде неговите концерти са посрещнати от публиката с огромен възторг.
Тортелие развива и активна педагогическа дейност. От 1957 до 1969 г. е професор в Парижката консерватория, през 1972-1975 г. във Висшето музикално училище в Есен, през 1978-1980 г. в Консерваторията в Ница, от 1980 г. е почетен професор в Централния музикален институт в Пекин. През 1975 г. музикантът е удостоен с почетна докторска степен от Оксфордския университет. Сред неговите ученици са Жаклин Дю Пре и други известни челисти. Тортелие с желание изнася майсторски класове, включително по телевизията. Той очертава своите изпълнителски и преподавателски възгледи в книгите си „Как свиря, как преподавам“ и автобиографичната „Пол Тортелие: Автопортрет“.
Тортелие умира от сърдечен удар на 76-годишна възраст близо до Париж.
Неговите композиции включват концерт за две виолончели и оркестър (1950), солова сюита за виолончело, две сонати за виолончело и пиано, вариации за виолончело и оркестър. Той пише също „Израелска симфония“, създадена след едногодишен престой на музиканта в израелски кибуц близо до Хайфа. Няколко от неговите композиции са включени в специален концерт за отбелязване на 75-ия му рожден ден в „Роял Фестивал Хол“ през 1989 г.