Новатор в музиката на ХХ-ти век, изявен диригент и един от ярките лидери на френския музикален авангард, Пиер Булез (Пиер Луи Жозеф Булез) (1925–2016) е феноменална фигура, без която не можем да си представим съвременната музика.
Булез е роден на 26 март 1925 г. в гр. Монбризон, близо до Сент Етиен. Като дете той проявява наклонности към естествените науки, насърчаван от баща си, който е инженер. Пиер учи в Сент Етиен и Лион, взема уроци по пиано, а през 1943 г. избира музиката за своя професия и постъпва в Парижката консерватория в класа по композиция на Оливие Месиен. След това учи частно техники за серийна и додекафонична композиция с Рене Лейбовиц, студент на Арнолд Шьонберг. Първите произведения на Булез, белязани от влиянието на Нововиенската школа, са Сонатина за флейта и Соната за пиано.
През 1948 г. по препоръка на Артур Онегер, Булез получава позиция като диригент в театър „Марини“, където режисира постановки на съвременни френски автори. През 1954 г. той основава концертното общество „Домен мюзикал“, предназначено основно да популяризира творчеството на съвременни композитори. От момента на основаването до 1967 г. Булез е ръководи организация, а през 1967 г. предава поста на Жилбер Ами.
През 50-те години на ХХ-ти век Булез посещава летните курсове за съвременна музика в Дармщат, а първата творба, която го прави много известен е „Чукът без господар”, представена през 1955 г. на фестивала на Международното общество за съвременна музика (ISCM) в Баден-Баден.
През петдесетте години той се занимава и с публицистика, пишейки статии за естетиката и техниката на композицията, някои от тях много полемични. Той преподава и продължава активно да композира. С творчеството си той играе водеща роля в авангардната музика и развитието на интегралния сериализъм (през 1950-те), контролираната случайна музика (през 1960-те) и електронната трансформация на инструменталната музика в реално време (от 1970-те нататък). Булез често преработва по-ранни свои композиции и като цяло неговото творчество е сравнително малко по обем, но включва творби, смятани за ключови в музиката на ХХ-ти век – „Гънка по гънка” (1957 г., преработена през 1989 г.), „Домен” (1968 г.) за кларинет и шест инструментални групи, „Диалози на двойната сянка” (1985 г.) за кларинет и електроника, „Ритуал – в памет на Бруно Мадерна” (1974 г.), „Месажескис” (1976 г.) за соло виолончело и шест виолончели и др.
Международната му известност като диригент започва през 1959 г., когато е поканен да замества Ханс Розбауд на фестивала в Донауешинген. Булез интерпретира сюитата „Чудният мандарин“ от Бела Барток с огромен успех. От този момент той развива кариера на световнопризнат диригент. През следващите години той ръководи филхармоничните оркестри на Кливланд и Ню Йорк, както и Симфоничния оркестър на BBC. Той осъществява значими интерпретации на произведения от Шьонберг, Берг и Веберн, Дебюси, Равел, Стравински, Барток. Дирижира също постановки на оперите „Воцек” и „Лулу” от Албан Берг, „Пелеас и Мелизанда” на Дебюси, „Пръстенът на нибелунга” и „Парсифал” от Вагнер.
През 1970 г. Булез става основател на Института за изследване на съвременната музика „ИРКАМ“, който се помещава в центъра „Помпиду” в Париж.
Носител е на голям брой престижни държавни и професионални отличия по целия свят, сред тях и няколко награди „Грами“.
Композиторът умира на 5 януари 2016 година в дома си в Баден Баден.