Изтъкнатият руски композитор, диригент и педагог Павел Григориевич Чесноков (1877–1944) е един от най-ярките автори на църковно-славянски песнопения. Той оставя забележително творчество от над петстотин хорови произведения – духовни съчинения и обработки на традиционни църковни напеви, обработки на народни песни и различни други хорови пиеси.
Чесноков е роден на 24 октомври 1877 г. в гр. Воскресенск, близо до Москва, в семейството на хоров диригент към църквата на местна текстилна фабрика. През 1895 година той завършва Синодалното училище по църковно пеене в Москва. През следващите години той бързо става известен като диригент и автор на музика за църковни хорове в Москва. През 1917 година завършва Московската консерватория, получавайки солидна музикална подготовка. По композиция учи при Сергей Танеев и Михаил Иполитов-Иванов, които оказват голямо влияние върху авторския му стил в хоровата музика.
Благодарение на активната си работа като хоров диригент и композитор, още през 1920 година Чесноков започва да преподава в Московската консерватория. Там той основава програма по хорово дирижиране, която продължава да води до последните си дни. На 30-годишна възраст Чесноков вече е автор на почти четиристотин духовни хорови произведения. След революцията, заради отрицателното отношение на новата власт към религиозното изкуство, той е принуден да се откаже от работата си в областта на църковната музика. Преориентира се към композиране на песни, дирижира светски хорове като Хора на Московската академия и Хора на Болшой театър, но след 1926 година изцяло престава да пише музика. Той е дълбоко засегнат, когато през 1931 година по нареждане на Сталин е разрушена катедралата „Христос Спасител“, на която Чесноков е бил последния хормайстор. Композиторът умира на 14 март 1944 г. от инфаркт, докато чака на опашка за хляб в Москва.
Павел Чесноков е автор на теоретичната разработка „Хорът и неговото ръководене“, която синтезира неговия богат опит и задълбочена работа като диригент и вокален педагог.