Николаус Брунс (1665–1697) е немски органист и композитор от края на ХVІІ-ти век, ученик на прочутия Дитрих Букстехуде. Брунс е роден в Швабщедт, малко селище в Северна Германия. Той произхожда от семейство на музиканти и композитори и най-вероятно получава първите си уроци по музика от своя баща, Паул Брунс, който е органист. На шестнадесет години Николаус е изпратен в Любек, където става ученик на Дитрих Букстехуде. Великият композитор е силно впечатлен от таланта на младия музикант и го препоръчва за работа в Копенхаген. Там Брунс e е ангажиран като органист и цигулар. През 1689 г. той се състезава за длъжността органист на градската катедрала в гр. Хузум и е приет единодушно. Брунс остава в Хузум до преждевременната си смърт през 1697 г., едва на 31-годишна възраст.
За съжаление малко от композициите на Брунс са запазени до наши дни: 12 вокални и 5 органни произведения. Сред тях са четири духовни концерта и три мадригални кантати, които представляват пряка връзка с музиката на ХVІІІ век и творчеството на Йохан Себастиан Бах. Произведенията му за орган се състоят от четири прелюдии и една хорална фантазия върху химна „Ела, спасителю на езичниците“ (Nun komm, der Heiden Heiland). Най-значимата от тези пиеси е по-голямата от двете прелюдии, която често се споменава като едно от най-великите произведения на северногерманската органна традиция.