Николай Раков

Николай Петрович Раков (1908–1990) е съветски композитор, диригент, пианист, цигулар и виден педагог. Роден е в гр. Калуга и проявява интерес към музиката от детска възраст. Той учи цигулка в Музикалното училище „Рубинщайн“ в родния си град, а по-късно продължава с композиция в Московската консерватория при Райнхолд Глиер и Сергей Василенко. След дипломирането си през 1931 г. той работи като асистент на Глиер в консерваторията, а от 1935 година води свой клас по оркестрация и става професор през 1943 г. Негови ученици са Едисон Денисов, Борис Чайковски, Николай Пейко, Андрей Ешпай и Алфред Шнитке. Наред с педагогическата работа, той изнася концерти като цигулар и диригент и пише няколко книги по проблемите на оркестрацията. Получава Сталинска награда през 1946 г. за своя Концерт за цигулка №1 в ми минор (1944 г.) и е обявен за народен артист на СССР през 1975 г.
Музикалният стил на Раков е относително консервативен. Той е майстор на оркестрацията и използва богата мелодичност и хармонични похвати от късния романтизъм, а руските мотиви винаги са в основата на неговата музика. В по-късните си творби композиторът започва да проявява интерес към неокласицизма. Раков отделя специално внимание на музиката за деца и пише множество пиеси за пиано за педагогически цели, както и камерна музика. Композициите му са предимно инструментални. Автор е на четири симфонии, симфониета, сюити, концертна увертюра, четири концерта за пиано със струнен оркестър, два концерта и едно концертино за цигулка, както и фантазия за кларинет.

Какво търсиш днес?