Акад. Николай Кауфман (1925–2018) е роден в Русе. Завършва НМА „Проф. П. Владигеров” (тогава ДМА) с тромпет и музикална теория през 1952 г. От 1952 г. до 1988 г. работи в Института по музикознание (дн. сектор „Музика“ в Институт за изкуствознание) на БАН, а по-късно и в Института за фолклор на БАН. От 1978 г. е професор в НМА. Доктор на изкуствознанието (1973), преподавател в Свободен университет Варна.
Акад. Николай Кауфман е изтъкнат български етномузиколог с международна известност. Теоретичните му изследвания и неговата теренна дейност, която включва записи на над 30 000 народни песни и инструментални мелодии, са основополагащи за съвременната българска фолклористична наука. Автор е на книги, сборници и множество студии и статии.
Член-кореспондент на БАН (от 1997), академик (от 2003). Носител е на медал „Марин Дринов“ и награда „Паисий Хилендарски“ (от БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“) и много творчески награди. Музиката му е свързана с песенни и инструментални фолклорни образци.
Акад. Кауфман е автор на над 1000 обработки на български и еврейски (сефарадски и ашкеназки) народни песни за различни хорови и инструментални състави; множество клавирни пиеси (сред които четири тома „Антология на българските метроритми“ за пиано). Творбите му се изпълняват с успех от български и чужди музиканти. Негови обработки на народни песни са включени в световноизвестните албуми „Мистерия на българските гласове“ на швейцарския продуцент Марсел Селие. Във втория албум, получил наградата „Грами“ (1990), акад. Кауфман има три авторски хорови песни. Едни от най-хубавите му произведения са включени в авторско CD „Портрет на Николай Кауфман“, издание на “Рива саунд”, в изпълнение на „Мистерия на българските гласове“, „Космически гласове“ и Хора на Ансамбъл „Пирин“.