Миховил Логар (1902–1998) е словенско-сръбски композитор, допринесъл активно за развитието на професионалната музика в своята родина. Роден в Риека, той прекарва по-голямата част от живота си в Белград. Логар се обучава в Прага, където първоначално следва архитектура, а по-късно учи в Пражката консерватория при Kарел Ирак и Йозеф Сук. През 1927 г. той се установява в Белград, където започва да преподава теоретични дисциплини и пиано в Музикалното училище (днес Музикално училище „Мокраняц”), а по-късно и в Средното музикално училище, по това време съвместно с Музикалната академия. След Втората световна война Логар става доцент, както и професор през в Музикалната академия в Белград. Той има значителен принос за развитието на музикалното образование в Сърбия. Президент е на Асоциацията на композиторите на Сърбия от 1956 до 1958 г. Наред с богатата и плодотворна композиторска кариера, той се изявява като пианист, често изпълнявайки собствени произведения.
Творчеството на Миховил Логар се състои от над двеста произведения в различни жанрове. Сред най-значимите му композиции са оперите „Четири сцени по Шекспир“ (1938) и „1941“ (1954), балетът „Малката златна рибка“ (1950), кантатата „Синя гробница“ (1934), оркестровата Рондо-увертюра (1936), Италианска симфония (1964), Концерт за цигулка в си минор (1954) и Двоен концерт за кларинет и валдхорна (1967), цикли от песни „Легенда за Марко“ (1936), пет струнни квартета (1926–36) и клавирни цикли.