Михаел Преториус

Михаел Преториус (1571–1621) е немски композитор, музикален теоретик и органист, автор на най-мащабния немски музикален трактат от ХVІІ-ти век „Syntagma musicum“. Преториус е син на лутерански пастор и е роден в гр. Кройцберг ан дер Вера, близо до Айзенах. Семейството му се премества в Торгау, а от 1582 година Михаел учи в богословския факултет на Университета във Франкфурт на Одер. По-късно младият музикант става органист в църквата „St. Marien“ във Франкфурт. През 1595 г. той постъпва на служба при херцог Хайнрих Юлий от Брунсвик във Волфенбютел, първоначално като органист, а през 1604 г. е назначен като капелмайстор. ПРез следващите години Преториус работи също за ландграф Мориц от Хесен в Касел, а след смъртта на херцог Хайнрих Юлий през 1613 г. прекарва няколко години в Дрезден. По това време той е един от най-известните музиканти в Германия и работи през следващите няколко години в Магдебург, Хале, Зондерхаузен, Касел, Лайпциг, Нюрнберг и Байройт. Наред с това той продължава да бъде придворен капелмайстор във Волфенбютел и умира там на петдесетия си рожден ден през 1621 г.
Преториус посвещава по-голямата част от живота си на църковната музика. Той публикува повече от двадесет сборника с лутерански хорали. Известно е, че част от другите му произведения са съществували само в ръкописи. Той създава и поредица от сборници със светска музика, наречени на различните гръцки музи: „Евтерпа“ с италиански и английски танци, „Талия“ с токати и канцони и „Ерато“ с немски светски песни. Успява да публикува само една част от колекция „Терпсихора“ (1612), състояща се от 312 танца в четири, пет и шест части.
Преториус е най-великият музикален учен на своето време. Неговият обширен, макар и недовършен трактат „Syntagma Musicum“ се появява в три тома между 1614 и 1620 г. Първият том (1614), озаглавен „Musicae Artis Analecta“, е написан предимно на латински и разглежда музиката от древността и църковната музика. Вторият, „De Organographia“, (1618) разглежда музикалните инструменти от неговата съвременност, и особено органа. Третият том „Termini Musicali“, (1618), също на немски, разглежда композиционните жанрове и основни понятия за професионалните музиканти. Специално приложение към втория том (Theatrum Instrumentorum seu Sciagraphia, 1620) се състои от 42 дърворезби, изобразяващи инструменти от началото на 17 век, групирани в семейства. Четвъртият том върху композицията остава незавършен след смъртта му. „Syntagma Musicum“ е един от най-важните източници на музикалната история от седемнадесети век.

Какво търсиш днес?