Мирослав Скорик (1938–2020) е украински композитор и педагог. Роден е в гр. Лвов през 1938 г., тогава част от Полша. Двамата му родители нямат специално музикално образование, но са любители музиканти. Скорик постъпва в Лвовското музикално училище през 1945 г. Две години по-късно семейството му е депортирано в Сибир, където Мирослав израства. Завръща се в Лвов през 1955 г. и през следващите пет години учи композиция и музикална теория в Лвовската консерватория при Станислав Людкевич и Роман Симович. Скорик завършва обучението си, а като дипломна творба създава кантатата „Пролет“ за солисти, смесен хор и оркестър, по стихове на украинския поет Иван Франко. Други пиеси от студентските му години са клавирна соната и „В Карпатските планини“, също за соло пиано. От 1960 до 1964 г. той специализира при Дм. Кабалевски в Московската консерватория и през този период продължава да пише музика в различни жанрове: симфонична, камерна и вокална. Някои от тези произведения са Сюита в ре мажор за струнни, Соната №1 за цигулка и пиано, Партита №1 за струнни и клавирната Бурлеска, която става много популярна. През 1963 г. Скорик става най-младият член на Националния съюз на композиторите на Украйна.
След обучението в Москва, 25-годишният композитор започва да преподава в Лвовската консерватория. По-късно приема позиция в Киевската консерватория, където работи до 1988 г. През 1996 г. Скорик се премества със семейството си в Австралия и получава австралийско гражданство, но впоследствие се завръща в родината си. През 2011 г. е назначен за артистичен директор на Киевската опера, позиция, която заема до 2016 г.
В своето творчество Скорик използва мотиви от немски, уелски, английски и източноевропейски художествени традиции, съчетавайки ги успешно в един съвременен музикален стил. Композиторът е удостоен със званията Народен артист на Украйна и Герой на Украйна.