Френският бароков композитор Марен Маре (1656–1728) е роден през 1656 г. в скромно парижко семейство. През 1667 г. той се присъединява към хора на църквата „Сен-Жермен-л’Оксероа“, но по-късно напуска и започва да учи виола да гамба при Жан дьо Сен-Коломб, който е толкова възхитен от таланта му, че спира да го обучава след шест месеца.
През 1679 г. Маре става виолист в камерния придворен оркестър на Луи XIV-ти и работи там през следващите 40 години. Първият му сборник с пиеси за виола да гамба е създаден през 1686 година. По случай оздравяването на краля през 1701 г. е организирана церемония, включваща 250 музиканти, която Маре е поканен да дирижира. След това събитие композиторът става още по-известен и оглавява оркестъра на Парижката опера. Въпреки това той продължава да работи като придворен музикант, но напуска тази длъжност след смъртта на краля. Марен Маре умира през 1728 г.
Марен Маре е един от водещите френски композитори на музика за виола да гамба. Той създава пет сборника с пиеси за този инструмент, обикновено сюити с басо континуо. Те са били доста популярни във френския кралски двор. Други негови произведения са цикъла „Пиеси за трио“ (1692), както и четири опери („музикални трагедии“) по древногръцки митове: „Алкид“, „Ариадна и Бакхус“ (1696), „Алкиона“ (1706) иСемела“ (1709). Маре е считан за един от най-ранните композитори на програмна музика.