С МАНУЕЛ ДЕ ФАЙЯ (с рождено име Мануел Мария де лос Долорес Клементе Рамон дел Саградо Коразон де Хесус Файя и Матеу – според испанската традиция след бащината фамилия се прибавя и фамилията на майката), редом с Исак Албенис и Енрике Гранадос, се свързва представата за испанската композиторска школа от началото на ХХ век. Израснал в Андалусия, той запазва интереса си към андалуския фолклор и специално към фламенко, чието влияние се усеща в неговата музика, а сред ранните му опуси са и няколко сарсуели. Започва да пише от 14 годишна възраст камерно-инструментални творби, същевременно се занимава и с литература и на 15 години основава две литературни списания. Завършва Мадридската консерватория под ръководството на Фелипе Педрел, една от централните фигури на Ренасименто – испанското културно Възраждане. Още първата му опера „Кратък живот“ (1905) получава широка известност, удостоена е с награда от Академията на изящните изкуства в Мадрид, а през 1913 е поставена и в Ница. Времето, прекарано в Париж между 1907 и 1914 и контактите с Дебюси, Равел и особено с Пол Дюка сближават Де Файя с търсенията на музикалния импресионизъм. По-късно в Мадрид и Гранада се раждат най-известните му опуси –„Нощи в градините на Испания”, балетите „Любовна магия” и „Тривърхата шапка” (написан по поръчка на Сергей Дягилев за постановка на неговата трупа Руски балет в Лондон, с художественото оформление на декори и костюми на Пабло Пикасо), сюитата за глас и пиано „Седем испански народни песни“, популярна и в редакции за различни инструменти, както и редица други оркестрови, камерноинструментални и вокални опуси. След неуспешния опит да спаси през 1936 от гибел своя близък приятел поета Федерико Гарсия Лорка и установяването на режима на Франко, де Файя заминава за Аржентина, където остава до края на живота си.
текст – Анди Палиева