Сър Малкълм Арнолд (1921-2006) е забележителна фигура в британската музикална култура от ХХ-ти век. От първите му публикувани произведения през 1943 г. до оттеглянето му от активно творчество през 1990 г., неговата независима личност и индивидуален композиторски почерк му спечелват уважение сред широк кръг от публика както в родината, така и по света. Роден е в Нортхемптън (Англия) като най-малкото от пет деца в семейство на обущар. Интересува се от музика и по-специално от джаз. На 12-годишна възраст започва да свири на тромпет, а на 16 години постъпва в Кралския колеж по музика при Ърнест Хол (тромпет) и Гордън Джейкъб (композиция). Още като студент свири като тромпетист в Лондонската филхармония. През 1944 г. е призован в армията, откъдето е демобилизиран година по-късно, след като умишлено се прострелва в крака. След един сезон със Симфоничния оркестър на BBC, той отново става солист на Лондонската филхармония.
След 1948 г. Арнолд се занимава почти изключително с композиция. Пише активно както концертни произведения, така и музика за филми. Отличен е с награда „Оскар“ за музиката към филма „Мостът на река Куай“ (1957). През 1969-1971 г. той реализира няколко съвместни проекта с рок групата „Дийп Пърпъл“ и Джон Лорд, сред които е прочутия Концерт за група и оркестър (1969). В края на 70-те и началото на 80-те години композиторът преживява тежка психическа криза, страда от депресия и алкохолизъм и прекарва няколко години в психиатрия. Той успява да преодолее болестта, а в началото на 90-те години прекратява композиторската си кариера.
Наследството на Арнолд включва повече от 140 произведения в най-различни жанрове. След тях важно място заемат деветте симфонии на композитора, създадени между 1949 и 1986 година. Арнолд е също автор на концерти за различни инструменти, посветени на изключителни музиканти: Концерт за китара и оркестър, посветен на Джулиан Брийм, Концерт за виолончело, посветен на Джулиан Лойд Уебър, Концерт за кларинет №2, посветен на Бени Гудман.