Луиджи Кортезе (1899-1976) е италиански композитор, роден в Генуа. Кортезе изучава хармония при Андре Жедалж и пиано при Алфред Корто в Париж, а по-късно продължава обучението си в Рим при Алфредо Казела. Кортезе има активен принос към музикалния живот в родния си град Генуа. Той е концертиращ изпълнител и преподавател по пиано, а също публицист и есеист, който сътрудничи на вестници и списания. Кортезе е автор на първата италианска критична монография за Алфредо Казела (публикувана през 1930 г. в Генуа). Работи като директор на Консерваторията „Николо Паганини“ и е член на журито на престижния международен конкурс за цигулари „Premio Paganini“.
Музиката на Кортезе е повлияна от френския импресионизъм и неокласицизма на Казела. Значими творби от неговото музикално наследство са Симфония и Фантазия за оркестър, а в областта на камерната музика – Соната за валдхорна и пиано, клавирната „Френска сюита“ оп. 29, Пет пиеси оп. 45 и др.